Европейската резолюция за европейското историческо съзнание не е безобиден документ на европейски чиновници, които искат да отчетат поредна дейност.
По-скоро е почти идеологически манифест, който поставя опорните точки на бъдещо преподаване на история, което цели над национална история и над национална картинка за сметка на националната история и е казано в прав текст – транс национален прочит на историята, като основен коректив е така наречената европейска съвест.
Тоест влага се по-скоро идеологическо мислене, а не историческо и контрол върху преподаването. Естествено има и темата Русия на руския исторически ревизионизъм, това влияние на събитията в момента е очевидно.
През страхът от Русия и русофобията да наложиш контрол върку националните истории и най – вече в училището.
Идеята е директно заявена, че трябва да има ДОМ на ИСТОРИЯТА, че трябва да има единен наръчник за Европейска история и всички трябва да изучават това, което е написано в неговите рамки, а не извън.
Даже е изявено, че историята може да бъде опасно занимание, когато е извън директивата.
Това е свръх идеологизация на националната памет, която се обозначава като „свещена крава“ и е много смущаващо, защото темата за дезинформация също е засегната.
Сега под предлог дезинформация, могат да ви цензурират с лекота. Дезинформацията не е верен факт, а интерпретация, която не е удобна на съответния факт.
Тоест, тук границата е много тънка и обект на идеята на тази идеология – наднационална и транс национална история, която искат да направят е всъщност историята, ЗАЩОТО ЕДИН ЧОВЕК С ИСТОРИЧЕСКА ПАМЕТ, ЩЕ БЪДЕ СВОБОДЕН ДА МИСЛИ, а това вече е неудобно.
Професор Дарина Григорова в „Димна завеса с Александър Сивилов“
Какво цели Европейският съюз с новата директива за преподаването по история? До какво може да доведе отказът от националния поглед върху отминалите събития? Защо Русия освободи българите от османско робство?
