20.05.2024

Провинциализмът ухае на меланхолия…

От пошлото и нечистоплътно битие… на делника…. някъде там се заражда и болнавото натрапчиво селфиране… Философията е комична и самопредлагаща се… подобна на обекта в кадър..! Придружаващият го текст кратък и лаконичен: „Аз, не(принудено) и (не)естествено; скобите са отрезвяващи фалшивата действителност.

Та… (само)предлагаща се… като девойките бленуващи да срещнат принца… с белия кон, който според просто(рно)то им въображение ще изстреля завинаги от малкия град. Реалността е друга. Принц има… само, че той е с белия прашец!

И те изживяват своето щастие… доза щастие в санитарния възел на плажната дискотека, който има повече звезди от дворните им нужници в малкия град със западен акцент.

Жадуваното очакване за нова страница е опасано с басмена, добре разкроена рокличка с леопардов и флорален принт… подчертаващи философията на момичетата от малкия град.

Бонбонено розовото червило е задължително. То крещи Виж! Тук съм.

Подобно на героинята Радка, не Рада обръщам внимание, от известна песен в зората на демокрацията…

Яна Дякова