01.03.2024

Пуснаха лютеница за близо 20 лв. за килограм и краставици по 7 лв.

Яйцата удариха 70 ст. за брой

Рекетът на търговските вериги над потребителите продължава. Всеки ден хората са втрещени от нови по-високи цени на хранителни стоки. И то при положение, че през последните месеци няма никакви основания за продължаващото поскъпване.

Новият шок за потребителите са краставици по 7 лв. за килограм и бурканче лютеница от 520 грама за близо 10 лв. Така килограм лютеница излиза над 19 лв., като тя е по-скъпа от месото и част от марките сирене на пазара. Вносните краставици на едро струват средно 4,30 лева за килограм, показват данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Това означава, че търговските вериги са сложили надценка от близо 63 на сто.

Подобно е положението и при яйцата. Средната цена на яйцата на едро е 38 ст. за брой. А в някои търговски вериги продават яйца по 6,99 лв. за 10 броя. Така яйцето излиза по 70 ст., а надценката за търговската верига е 84 на сто.

Привържениците на свободната конкуренция обясняват, че пазарът регулира цените, но това не се случва в България, защото много от храните са по-евтини в съседна Гърция отколкото при нас. Това показва, че на пазара в страната има механизми, които нарушават свободната конкуренция.

Например в Гърция краставиците в магазина са по 2,05 евро за килограм, показа проверка на кореспондент на “Труд news”. А в България краставиците са по близо 7 лв. Оказва се, че при нас цената на краставиците е със 75% по-висока. И то при положение, че минималната заплата у нас е 398,81 евро, а в Гърция е 831 евро, според данни на Евростат. При нормални пазарни механизми и действаща конкуренция на пазара би трябвало да се намери вносител, който да достави по-евтини гръцки краставици.

Подобно е положението и при доматите. В Гърция килограм домати в магазина струва 1,82 евро, което прави 3,56 лв. за кг. В търговски вериги в България продават домати по 5,49 лв., 5,99 лв. и дори по 6,49 лв. Дори ако вземем по-евтините домати, се оказва че цените в България са с 54% по-високи отколкото в Гърция.

Такава е ситуацията не само при плодовете и зеленчуците, при които Гърция традиционно е по-добра в производството им. Да вземем например спагетите, които доскоро бяха една от най-евтините храни. В Гърция спагетите струват 1,24 евро за килограм, което прави 2,42 лв. В България продават спагети по 3,29 лв. в разфасовки по половин килограм, което прави 6,58 лв. за килограм. Това означава, че спагетите у нас са над два пъти по-скъпи. Подобно е положението и при други пакетирани храни с дълъг срок на годност. Например снакс тортила в опаковка от 150 грама в Гърция може да бъде купена само 69 евроцента, което прави 1,35 лв. У нас такъв пакет в различните търговски вериги струва за около 3-4 лв., или над два пъти повече.

Подозират търговците в договорки

Трудно се доказва наличие на картел

Нужни са писмени доказателства

Картел при цените на храните трудно може да бъде доказан заради липсата на писмени доказателства за договорки между веригите.

Да се докаже, че има картелно споразумение между веригите и спекула с цените на храните е изключително трудно, категорични са експертите. Необходимо е да се намерят писмени доказателства – например разменени смс-и или имейли, между ръководителите на съответните хранителни вериги за увеличение на цените. Дори и да има подобни договорки обаче представителите на търговците едва ли ги документират, а по-скоро имат принципни положения, към които се придържат, а самите споразумения се случват “на 4 очи”. И са недоказуеми в съда.

Че има спекула с цената на храните са категорични и самите производители, които са наясно как понякога стоката, която те продават се появява с 80 на сто по-висока цена на щанда, което е абсолютно необосновано. Клиентите също “не ядат доматите с колците”, защото българинът през последните години не само достатъчно пътува в чужбина, но и има приятели и роднини, които живеят зад граница, за да е наясно, че не само основни храни като яйца, мляко, сирене, кашкавал, зеленчуци и плодове са по-евтини в чужбина, но дори и българските марки, които се продават на чуждите пазари излизат по-изгодно отколкото да ги купиш от магазин у нас.

Продават млечния продукт за 23 лв. за кг

Сиренето и кашкавалът на една цена

Млякото поскъпва три пъти от фермата до магазина

В една от големите търговски вериги продават сирене и кашкавал на една и съща цена – 19,99 лв. за килограм.

На пазара има интересни аномалии. В една и съща верига на един и същи рафт продават краве сирене по 19,99 лв. и кашкавал по 19,99 лв. за килограм. Редица експерти обясняват, че кашкавалът се прави с по 10 литра мляко, а сиренето от 5-6 литра и затова кашкавалът е толкова скъп. В магазина обаче продават кашкавал и сирене на една и съща цена като нито една от стоките не е на промоция, видя репортер на “Труд news”. Потребителят не може да разбере дали кашкавалът не е узрял достатъчно или не е направен от необходимите литри мляко, или пък има неоснователно завишаване на цената на сиренето.

В момента млякото се изкупува от мандрите за около 93 ст. за литър. Но много ферми получават отказ от млекопреработватели да изкупуват млякото им. Явно защото са намерили по-евтина суровина. Средната цена на сиренето на едро е 11,35 лв. Разликата между сиренето на едро от 11,35 лв. и цената от 19,99 лв. в магазина е 8,64 лв. или 76%. Разбира се, ние не знаем точно на каква цена е доставена тази партида сирене в магазина, но разликата в цените на едро и дребно е огромна. В друга търговска верига продават сирене по 13,99 лв. за 600 грама, което означава, че килограмът излиза над 23 лв. На тази цена в повечето търговски вериги може да бъде купен кашкавал. Но кашкавалът от някои марки доближава 40 лв. за килограм. А от етикетите потребителят не може да се ориентира от колко литра мляко е направен кашкавалът, кой колко е зрял и съответно дали единият кашкавал е два пъти по-качествен, за да бъде цената му два пъти по-висока.

За това, че веригите спекулират с цените стана ясно за потребителите и след като бившият вече изпълнителен директор на “Ел Би Булгарикум” Николай Маринов издаде заповед във фирмените магазини на държавната компания цената на сиренето и на кашкавалът да бъде намалена с 30 на сто. Той бе уволнен, а сред обвиненията срещу него бяха, че е развалил договорености с търговските вериги, за които няколко негови предшественици на поста са полагали усилия. Реално се оказа, че разликата в килограм сирене или кашкавал във фирмените магазини и във веригите за същата марка е 4-5 лева за килограм. Тоест това е надценката на веригите извън отстъпките за количество и другите договорки.

Прясното мляко на някои марки доближава 4 лв. за литър.

На пазара има още една аномалия. При положение, че млекопреработвателите изкупуват млякото по около 93 ст. за литър, цената на прясното мляко нараства над три пъти докато стигне до магазина и бутилките на повечето марки струват около 3,50 лв. Но прясното мляко на някои марки доближава 4 лв. за литър, а в чужбина същото българско мляко се продава на 2 пъти по-ниска цена, въпреки транспортните разходи.

Шопската салата увеличи цената си драстично

Зеленчуците продължават да поскъпват

През изминалата седмица основните хранителни стоки продължават да поскъпват на едро, показват данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). Най-много за изминалата седмица се е увеличила на едро цената на оранжерийните краставици – с 1,30 лева./кг и те вече се търгуват по 6,05 лв./кг, докато само преди седмица струваха под 5 лева. Вносните също поскъпват с 41 ст./кг до 4,30 лв./кг.

Оранжерийните и вносните домати също поскъпват средно с по около 50 ст./кг, но все още държат цени под 4 лева за килограм.

Продължава тенденцията за поскъпване и на кравето сирене, което вече струва на едро 11,40 лв./кг. Почти същата е цената за килограм, само с 8 стотинки повече, и на трайните варено-пушени салами.

Обещават високи заплати, но вместо да вдигат възнагражденията, сменят служителите 

Инвестират само в сгради, мачкат производителите

Печалбите изтичат в чужбина

Веригите притискат българските производители с редица тежки условия.

Чуждите хранителните вериги у нас като “Лидл”, “Билла” и “Кауфланд” редовно се хвалят с многомилионни инвестиции в страната. Истината обаче е малко по-различна, тъй като българските дружества и на трите вериги са еднолична собственост на немски фирми и печалбите от тях изтичат в чужди сметки. Така реално инвестициите на компаниите у нас са основно в изграждане на складови бази и магазини, които са важни за дейността им, но не носят съществена добавена стойност за икономиката.

Както и вложенията в “обучение” на персонал. За редовно пазаруващите в конкретни магазини от веригите отдавна не е тайна, че не само не обучават служителите, а ги подлъгват с високи заплати и ги изцеждат до краен предел, а около 5 месеца по-късно, когато по договор възнагражденията им трябва да бъдат увеличени, ги подменят с други. Неслучайно средният персонал на една от веригите е между 3500 и 5000 постоянно заети за година, а за 5 години съществуване на пазара у нас в трудовите инспекции като нейни служители са регистрирани над 150 хил. българи. Тоест текучеството в тези работни места е голямо.

Обичайно наемат “новите колеги” месец преди Великден, Коледа или друг период от годината, в който работата е повече, както и за сезонни обекти по морето например. На наетите обещават заплати над средната за страната, като обаче договорите са така написани, че стартовите възнаграждения са ниски, а след 6-ия месец и след първата година трябва да ги увеличат до първоначално обещаните. Точно след 5 месеца обаче болшинството от “трудовите шарани” отпадат от работното място с различни мотиви и ги подменят с нови, а веригите постоянно разполагат с новоназначени служители, които взимат ниски заплати, но работят съвестно, защото се стараят да се докажат и да получат обещаното увеличение и социални придобивки.

Дали практиката се поддържа от управителите на търговските обекти, които по този начин минимизират разходите и съответно увеличават печалбата, за да получат по-високи бонуси в края на финансовата година, или пък е фирмена политика да прилагат тази схема към българските работници не е ясно. Още повече, че тя не е доказуема, защото договорите са временни и всеки работодател има право да те освободи в този период, без да е длъжен да дава обяснения.

Неслучайно част от чуждите вериги у нас имаха огромен проблем с персонала, а некачественото обслужване води и до по-малко клиенти и съответно намален търговски дял.

Другата мантра на чуждите вериги е, че подпомагат българското производство пряко и непряко. Всъщност веригите действат от позицията на по-силния и предлагат в повечето случаи много тежки условия на българските производители, за да предлагат стоката си в тях. Сред изискванията са вноска, за да те допуснат въобще до щандовете, за което през годините са се оплаквали многобройни малки производители. Родна фирма, продаваща хумус в над 23 страни в света не успя да се дореди до щандовете на една от евтините и бързо разрастващи се вериги, именно защото за да се продава там поискали “първоначална щедра вноска” от страна на собственика. Търговските вериги искат такси, за да включат дадена компания в промоционалните брошури и да насочат вниманието на потребителите към нея. Освен това търговците плащат и такса, за да сложат стоката сред промоционалните, да я наредят близо до касата, за лице и площ на щандовете, да е сложена на най-удобния вместо на нисък или висок рафт и куп други условия. В крайна сметка производителите са принудени да дадат продукцията си на много ниски цени, често дори под реалната себестойност и да са на ръба на оцеляването, докато веригите печелят от труда им. Така че приказките за стимулиране на българското производство най-често са бошлаф работа.

Потребителите също са излъгани от веригите чрез несъществуващи промоции, уж най-ниска цена, което не отговаря на истината, огромни надценки, стигащи до два и три пъти между цената, платена на производителите и тази, която се налага да платят клиентите, продаване на стоки с изтекъл срок, обявяване на евтини стоки, които въобще не изкарват от складовете дори и при молба от страна на потребителите, а ги пазят за свои хора и куп други “магарии”. В крайна сметка милионни инвестиции наистина има, но те са от страна на българите, които хранят веригите.

Най-често ни лъжат с липсващи стоки с промоционални цени

Нарушения във всички хранителни магазини

Констатирани са 370 проблема при 350 проверки

Хранителните вериги ни подвеждат с несъществуващи промоции.

Проверяващите от Комисията за защита на потребителите (КЗП) са открили по нарушение почти във всеки от инспектираните търговски обекти, обясни Ангел Джамбазов от проверяващия орган. При 350 извършени до момента за последните дни проверки в магазини на големи търговски обекти са констатирани 370 нарушения, като 150 от тях са нелоялни търговски практики, каза председателят на КЗП Стоил Алипиев.

Той посочи, че най-често веригите подвеждат потребители с промоции, които са изтекли, несъществуващи или просто липсват посочените изгодни стоки, а персоналът твърди, че те вече са изчерпани. Сред другите нарушения са разлики в обявената на етикет цена на стоките и маркираната впоследствие на касата. Например при промоция, в която е обявено, че купуваш два продукта и получаваш третия безплатно, на касата таксуват и трите. Други нарушения са свързани с послания, които не са верни. Например обявяват – само днес най-ниска цена, а се оказва, че дори е по-висока от предлаганата от конкурентен магазин.

Веригите привличат потенциални клиенти и с промоции на стоки, които реално не съществуват въобще в магазините. Когато потребителят попита служителите обясняват, че стоката вече е изчерпана или продуктът въобще не е получен. При регистриране на нелоялна практика от КЗП пишат акт, като санкцията е в размер до 50 хил. лв. Ако магазинът е част от верига, глобата е за съответния обект, а не за цялата верига, уточняват от КЗП. Магазините подвеждат клиентите и с невярна информация относно произхода на стоките, продават храни като “еко” и “био” без да са такива.

Според представители на комисията, ако тези нелоялни практики бъдат пресечени, тогава може да се очаква и да паднат цените за потребителите. Изкупната цена на литър мляко е под 1 лв., а на щанда струва 4 лева, посочи Джалев.

trud.bg