Главният прокурор Сарафов, усещайки PR момента, триумфално, подобно на Копейкин от кв. Максуда, в тогата на Спасител на нацията, обяви, че щял да свика Национално съвещание заради безумната ескалация на насилието у нас.
Това действие на Сарафов е глупаво, ненужно и според мен е извън рамките на Закона за прокуратурата (ЗП).
Първо, в правомощията на главния прокурор няма предвидена подобна неуместна фестивална активност. Правомощията на главния прокурор са описани в чл. 6:
„Чл. 6. (1) Главният прокурор ръководи и контролира дейността на органите на прокуратурата.
(2) Всички прокурори се назначават, повишават и освобождават от длъжност от главния прокурор.“
Няма описани други правомощия. Няма.
В следващия чл. 7. (2) се посочва само, че „Прокурорът отправя сигнали до държавните, стопанските и обществените органи и организации за отстраняване на причините и условията, които могат да доведат до извършване на престъпления или други правонарушения.“ Нищо повече! Всеки у нас може да отправя сигнали.
Второ, използването на термина „национално съвещание“ в случая е тъпо.
По дефиниция съвещанието е „общо приета форма на делово общуване за обсъждане на въпроси, които предполагат колективно осмисляне и решение.“ То, без съществуването на БКП, много рядко е „национално“.
Ако едно съвещание е национално, това предполага участие на нацията, цялата нация, чрез нейни представители, на цялата партия, на партийните ръководители, на министри, кметове, шефове на НПО, депутати и др. Излиза, че на съвещанието, което възнамерява да проведе главният прокурор, се приписва характеристика, която то очевидно не притежава и не може да притежава.
Как вижда главният прокурор организираното от него национално събитие?
Ето как (с копи-пейст): „Представители на обвинението и МВР ще обсъдят ефективни организационни и други мерки за постигане на реални резултати в противодействието на вълната от насилие в последните месеци.“
На практика ще се съберат ограничен брой избрани по неясен критерий полицаи и прокурори от две структури, които ще обсъдят нещо в тяхната в известен смисъл обща дейност; не би трябвало да обсъждат нещо извън нея, понеже не са компетентни (никак) и не е тяхна работа.
Интересно ми е това, че, например, ако някой, който и да е той, е поканен от главния прокурор да участва в „националното съвещание“, което не е национално в никакъв случай, разбрахме се, и той не се яви, дали ще бъде приложен спрямо него чл. 9. (3) на ЗП, гласящ: „Който след писмена покана на прокурора, в която е посочена целта на поканването, не се яви без уважителни причини, може да бъде доведен принудително.“? Ще има ли „принудително доведени“ на националноро съвещание?
Разбирате ли защо един прокурор, даже и да е главен, не може да не е неуместно да свиква национални съвещания, национални конгреси, фестивали etc.?
В чл. 1 на ЗП се прокламира една-единствена дейност – „надзор за изпълнение на законите“. Толкоз.
От държавното обвинение информират по любимия на нашите властници обтекаем начин, че „Провеждането на съвещанието е с цел осигуряване на законосъобразна реакция в съответствие със стандартите на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.“, с което на практика не се казва нищо, прилича на „евроатлантическите ценности“.
Но на мен в този текст ми прави впечатление терминът „реакция“, който е фундаментален термин за прокурорската практика въобще. Прокуратурата действа реактивно, само и единствено в случаите на „неспазване на законите“, не е нейна работа да обсъжда по съвещания политичаските, социалните, икономическите, психологическите, социалнопсихологическите, моралните, психотерапевтичните, образователните, културните и много други проблеми, които, всеки по-образован човек го знае това, стоят в основата на домашното, публичното и младежкото насилие, не е нейна работа да обсъжда нарастването на агресивността и на девиациите в нашето фалирало в нравствен план общество.
И последно, да ти кажа, Сарафов, да знаеш:
ПРИЧИНАТА Е, ЧЕ НЕЗАВИСИМО ОТ БУМА НА ДОМАШНОТО И ВСЯКАКВО НАСИЛИЕ У НАС ВЛАСТТА ТЪПО И УПОРИТО НЕ СЕ СЕЩАТЕ ЗА ПСИХОТЕРАПИЯТА.
ПО БЕЛИЯ СВЯТ ВСЕКИ ПЪЛНОЛЕТЕН ГРАЖДАНИН ПОЛУЧАВА ВАУЧЕРИ ЗА ПСИХОТЕРАПЕВТИЧНА (НЕ ЗА ПСИХИАТРИЧНА) ПОМОЩ.
А ВИЕ В БЪЛГАРИЯ ФАВОТИТИЗИРАТЕ САМО ЛЕКАРИТЕ-ТЪРГОВЦИ ЗА СМЕТКА НА ПСИХОТЕРАПЕВТИТЕ, БОРИТЕ ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ ГЛАВНО С УВЕЛИЧЕНИ НАКАЗАНИЯ, С ТЪПИ БРОШУРКИ, С ЕДРИ КРОКОДИЛСКИ СЪЛЗИ, С РАЗНИ ПРОЕКТИ ЗА НАШИ ХОРА, И С „НАЦИОНАЛНИ СЪВЕЩАНИЯ“.
ДА ЗНАЕШ, САРАФОВ, НИЩО НЯМА ДА СТАНЕ, НАСИЛИЕТО У НАС ЩЕ СЕ УВЕЛИЧАВА МНОГО И БЪРЗО!
Чао!
акад. Петър Иванов
