19.04.2024

Депутатите ще обсъдят на извънредно заседание от 10:00 часа законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на България.

Точката е единствена в дневния ред за днес. Вносители на законопроекта са Христо Иванов – „Продължаваме Промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ), Бойко Борисов – ГЕРБ-СДС, Делян Пеевски – ДПС и група народни представители.

Законопроектът бе гласуван на първо четене два пъти – на 6 октомври и 8 декември 2023 г. На 8 декември измененията бяха подложени отново на първо гласуване, след като два месеца по-рано не събраха необходимите три четвърти мнозинство, и бяха приети.

За приемането на промените на второ четене следва за всеки текст  да бъде събрано мнозинство от 160 гласа „за“. За да бъдат окончателно приети измененията, след второто четене те ще бъдат гласувани на трето четене в цялост и поименно.

Заседанието на Комисията по конституционни въпроси бе насрочено за събота – 16 декември – ден след изтичане на срока за предложения между първо и второ четене.

На свое заседание с участието на министъра на правосъдието Атанас Славов и членове на обществения съвет към комисията депутатите приеха на второ четене промените в Конституцията. С измененията се възприе подходът за непрекъсваемост на законодателната власт.

Бе ограничен кръгът от лица, измежду които президентът може да избира служебен министър-председател. Въпреки критиките от професионалната общност по отношение на фигурата на служебния министър-председател депутатите оставиха в кръга председателят на Върховния касационен съд и председателят и заместник-председателят на Сметната палата.

Депутатите от комисията по конституционни въпроси подкрепиха текстовете, с които бе дадена възможност за народни представители да бъдат избирани лица с двойно гражданство. Според приетите разпоредби за народен представител може да бъде избран български гражданин, който има и друго гражданство, когато е живял последните осемнадесет месеца в страната.

Депутатите записаха още, че за президент може да бъде избран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който няма друго гражданство, не е поставен под запрещение, не изтърпява наказание лишаване от свобода и е живял последните пет години в страната.

В частта, свързана със съдебната реформа, депутатите приеха председателят на Върховния касационен съд и председателят на Върховният административен съд да могат да се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране. Текстовете предвиждат още указът на президента да се издава в седемдневен срок.

Главният прокурор се назначава и освобождава от президента по предложение на Висшия прокурорски съвет за срок от пет години без право на повторно избиране.

Кандидатури за главен прокурор  могат да издигат трима от членовете на Висшия прокурорски съвет, както и министърът на правосъдието, като отново е предвидено указът на президента да се издава в седемдневен срок. Предвидено е още, че президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение .

Висшият съдебен съвет се състои от 15 членове и включва председателя на ВКС и ВАС, които са негови членове по право, осем членове, избрани пряко от съдиите от всички съдилища, и шестима членове, избрани от Народното събрание.

Висшият прокурорски съвет се състои от 10 членове и включва главния прокурор, който е негов член по право, двама членове, избрани пряко от прокурорите, един член, избран пряко от следователите, и шестима членове, избрани от Народното събрание.

Сред изискванията за членовете на ВСС и Висшия прокурорски съвет бе записано, че те са юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко 15-годишен юридически стаж. Предвидено е Народното събрание да избира членовете на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет с мнозинство две трети от народните представители.

Техният мандат е четиригодишен и те не могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок. Предвижда се Висшият съдебен съвет и Висшият прокурорски съвет да осъществяват правомощията си самостоятелно и чрез Общо събрание.

Заседанията на Висшия съдебен съвет и на Общото събрание на Висшия съдебен и Висшия прокурорски съвет се председателстват от председателя на Върховния касационен съд, а в негово от отсъствие – от председателя на Върховния административен съд, решиха още депутатите от комисията.

Депутатите се отказаха от идеята за промяна в датата на националния празник на България от 3 март на 24 май.

източник: БТА