23.07.2024

 

Често говоря с непознати хора. Спират ме по улицата да споделят свои мисли за настоящето, за политиката, да понапсуват някой политик, да ме питат какво мисля. Контактувам с много хора – и богати, и бедни и такива, които си мислят, че са средна класа. Всеки посочва различни причини, поради които състоянието на държавата не му харесва.

А за мен големият проблем е, че народът се е разделил. Точно на бедни и богати. И докато едни купонясват по морските курорти у нас и света и си качват селфита от Малдивите, другите живеят на заеми и не могат да си изпратят детето на почивка дори за няколко дена.

Вчера в голям хранителен магазин един дядо ме помоли да му кажа цените на киселото мляко, не виждал, а нямал пари да си смени очилата. Пита кое е най-евтиното кисело мляко. Нямало значение качеството. Каза: „За нас, пенсионерите, всичко става, стига да има какво да се яде.“. Много тъжно ми стана. И това е в 21 век, в уж европейска България. Знаете ли, по времето на гадния соц, пенсионерите имаха какво да ядат и не питаха кое колко струва в магазина, можеха да си позволят почти всичко. А сега, уж просперираща България, не може да осигури достойни старини на тези, които са я изградили.

Има една класа, която е богата. Някои – с лични усилия и много късмет. Други – от реституция. Трети – от сенчести сделки. И техните деца не знаят какво е да си беден. Те презират бедните. Повярвайте, знам, защото съм виждала отношението към хора без пари. Презрение. Презрение, че някой, макар и с образование и достойна работа, няма пари да си купи маркови дрехи, лъскава кола и да почива на богоизбраните дестинации. Презрение, че не може да си позволи вървежни заведения, а децата му ходят облечени в обикновени дрехи и с джобни от 5-6 лева.

Живеем в свят, в който някои купуват маркови роклички на двегодишни деца за по няколкостотин евро, в които на децата се купуват играчки на стойност колкото кола на старо, а други ровят кофите за боклук. Или изкърпват старите дрехи на децата си. Които ходят без зъби, защото не могат да си позволят зъболекарска помощ. Които умират, защото не могат да си позволят лекарствата. Които се тровят с нискокачествена храна.

Много пъти съм казвала кое ме отврати най-много в Народното събрание. Когато предложих едни 6 милиона от бюджета, които са нищо пари на фона на стотиците милиони примерно за ваксини срещу ковид, да бъдат дадени за безплатни протези на пенсионери и бедни. И видях срещу мен оядени хиени със скъпи костюмчета и парфюми, които се подхилкваха презрително. За мен това беше най-голямото падение, което съм виждала.

Пропастта е страшна. Не толкова в парите. В отношението. Богатите рядко се замислят за другите. И дори за политиката. В тази среда те съществуват безпроблемно. Всеки проблем може да се реши с пари. А ако тук съвсем се сгабардясат нещата, винаги може да се изнесат с парите си.

В България на всичко има цена. Често и на хора. Пропастта се задълбочава до степен на пълно неразбиране на действителността. Единият свят е лъскав, с купони, плажове и скъпо уиски. Другият свят е пенсионер, който търси най-евтиното кисело мляко в магазина, и това му е яденето за деня.

Елена Гунчева-Гривова