Налегнаха ме спомени отпреди две години и половина, когато Кирил Петков дойде да ни ощастливи от Канада. Размятал диплома от Харвард. Заедно с приятеля си Асеня. При моите резонни въпроси защо някой успял се връща да ни оправя тук, след като дори не е живял тук дълго време, бях критикувана, че съм Тома Неверни. Той – Кирето, бил таквоз хубаво и младо и образовано момче, с ДИПЛОМА ОТ ХАРВАРД, щял да ни оправи. Аз съм завиждала на това, че е млад, образован и успешен.
Същото беше и с декларацията. С извадки от канадския закон и българската Конституция Ви доказах, че лъже като отлежал алкохол Кирето за канадското си гражданство, но отново бях засипана с помия, че не вярвам на това честно и почтено момче.
Е, ПП минаха през властта. Доказа се, че Кирил Петков е излъгал в декларация, за да стане министър. Харвард леко се покри и се опита да се разграничи от възпитаника си. Видяхте ли?!?
Това „видяхте ли?“ го казвам толкова пъти. И за Слави Трифонов и ИТН беше така. Колко пъти ще вярвате? Колко пъти ще ви лъжат? Колко пъти проекти ще обират гласовете ви, защото искате чудо, а не да си вдигнете задните части от дивана и вие да направите нещо.
Ясно е, че България е здраво захапана отвън. И това може да се промени само с промяна в геополитиката. Но трябва ли да се държим като червеи през това време? Толкова ли не можем да осъзнаваме реалността и да разпознаваме лъжите? И поне някаква съпротива на илюзиите, които ни пробутват, да има?
Елена Гунчева-Гривова
