Путин никога няма да пожертва исканията на Русия за „неделимостта на сигурността“, поставени пред Вашингтон през декември 2021 г. които не получиха отговор. „Прекратяването на огъня“, обявено експлозивно от Trump 2.0, трябва да се разглежда като скучно представление с маски „кабуки”. Когато се смъкват последователно маските, последният, който стои под нея, е мъничък, жалък трансвестит в ролята на „Минск 3”. Като символна реплика към предложението за „прекратяването на огъня“: президентът Путин във военна униформа за втори път от началото на СВO, суров и сериозен, посети фронтовата линия в Курск. И накрая, изводите от пресконференцията на Путин след срещата му с Лукашенко в Москва.
Прекратяване на огъня? Ама, разбира се! Ние го подкрепяме! И тогава, методично, дипломатично, руският президент се насочи към всеки геополитически и военен детайл от американския гамбит. Съвършена изкусна деконструкция на американсия проект. Краен резултат: Топката вече е отново в полето на Доналд Тръмп. Между другото лидерът на обновяващата се Empire of Chaos, няма черен картате пояс…
Изкуството на дипломатическия нюанс
Така работи дипломацията на най-високо ниво, нещо недостъпно за американските профани от сорта на Рубио. Путин беше достатъчно любезен да благодари на „президента на Съединените щати, г-н Тръмп, за това, че обръща толкова голямо внимание за разрешаването на конфликта“. В края на краищата американците също изглежда участват в „постигането на благородна мисия, мисия за спиране на военните действия и загубата на човешки животи“.
След това той продължи да ги убива: „Това прекратяване на огъня трябва да доведе до дългосрочен мир и да премахне първоначалните причини за тази криза.“ Всички руски ключови императиви, широко известни поне от юни 2024 г. – ще трябва да бъдат изпълнени. В крайна сметка Русия е тази, която печели войната на бойното поле, а не САЩ, вече разпокъсаното НАТО, а още по-малко Украйна.
Путин беше категоричен за прекратяването на огъня: „Ние сме за“. Но има нюанси; Още веднъж, това се нарича дипломация. Същността на разсъжденията на Путин:
„Тези 30 дни, как ще бъдат използвани? За да продължи принудителната мобилизация в Украйна? За да получи повече оръжейни доставки? Да обучават новомобилизирани части? Или нищо от това няма да се случи? Как ще се решат въпросите с контрола и проверката? Как можем да сме сигурни, че нищо подобно няма да се случи? Как ще се организира контролът?
Надявам се, че всички разбират това на ниво здрав разум. Всичко това са сериозни проблеми.“
За пореден път Путин се отклони дипломатично от „необходимостта да работим с нашите американски партньори. Може би ще говоря с президента Тръмп. Така че скоро ще има още едно телефонно обаждане.”
Но колективната еврокрация, затънала в безумна русофобия, не разбира „здравия разум“.
Тръмп, от своя страна, вечно носещ се в облаците на бомбастичното, вече натисна своя „лост“ върху преговорите – дори преди подробния отговор на Путин на „кабукито” за прекратяване на огъня. Той засили санкциите срещу петрола, газа и банковия сектор на Русия, нареждайки санкциите за продажби на руски петрол да се възтановят тази седмица.
Това на практика означава, че евровасалите и други „съюзници“ вече не могат да купуват руски петрол, без да избегнат санкциите на САЩ.
Още преди това от киевската престъпна банда молеха за повече санкции срещу Русия като част от „мирния“ план. Тръмп очевидно се съгласи, като отново заобиколи основата за дипломация. Само тези с коефициент на интелигентност под нулата могат евентуално да вярват, че Москва ще подкрепи прекратяване на огъня срещу„мирен процес“, където ще бъде санкционирана, когато всъщност печели на бойното поле – от Донбас до Курск.
Въпросите за санкциите ще трябва да бъдат в основата на евентуалните преговори между САЩ и Русия. Поне няколко хиляди от тези над 18 хиляди ще трябва да се премахнат още от самото начало. Същото важи и за онези около 300 милиарда долара „конфискувани“ руски активи, всъщност откраднати, като повечето от тях са паркирани в Брюксел.
„Анексирам, следователно съм прав!”
Картината за прекратяване на огъня на Путин разкрива, че той няма абсолютно никакъв интерес принципно да се противопоставя на прословуто вулканичния Тръмп, или да излага на опасност възможността за разреждане на напрежението между САЩ и Русия.
Що се отнася до Киев и евро-чихуахуата, те остават на двора, а не на масата на преговорите.
Предсказуемо, западните масмедии, като вълна, удряща девствен бряг, твърдят, че Путин е казал „НЕТ“ на гамбита за прекратяване на огъня като прелюдия към прекъсване на всякакви преговори за мир.
Що се отнася до гърченето на британците, които „помагат“ на американците и украинците да измислят гамбита за прекратяване на огъня, това дори не се квалифицира като нещо сериозно. Британските управляващи класи, MI6, техните медии и мозъчни тръстове просто се отвращават от всякакви преговори. Те са в пряка, фронтална война с Русия и техният план „А” е без план „Б” и остава същият: нанасяне на „стратегическо поражение“ на Москва,.
Сърцевината на въпроса е Черно море. Анализът на ТАСС, е точен: „Британците вече навлязоха в Одеса, който те смятат за ключово място. Техните спецслужби са силно замесени там. Британците не крият желанието си да създадат своя военноморска база в Одеса.
Одеса е част от обширното меню за ресурсите на Украйна, които вече са предадени на британците по силата на сенчестото и напълно незаконно 100-годишно споразумение, подписано между Стармър и индивида с потния суичър в Киев.
Според хитрата сделка и нейните бележки под линия, направени в сянка, Зеленски вече е предоставил на британците всички видове контрол върху минерали, атомни електроцентрали, подземни газови хранилища, ключови пристанища (включително Одеса) и водноелектрически централи.
В продължаващата сага за минерали/редкоземни елементи в Украйна, или това, което ще остане от тях – британците са в яростна, пряка конкуренция с американците. ЦРУ е напълно наясно. Цялото това нещо предстои да стане много грозна свада за нула време.
Сериозна дискусия, която тече в информираните кръгове в Москва е, че Путин по никакъв начин няма да пожертва изискванията на Русия за „неделимост на сигурността“, поставени пред Вашингтон през декември 2021 г. – които не срещнаха отговор. НАТО, разбира се, никога няма да се съгласи с това. И това ни довежда до крайно жалката роля на НАТО, като придатъс на САЩ, радостно демонсриращи стремежа си да се анексира както Канада, така и Гренландия – и двете част от НАТО – точно чрез Рюте, жалкия холандски генерален секретар на НАТО.
Това е разголеното НАТО. Важен е гласът на Неговия господар управляващ, каквото той иска и да реши, дори „сигурността“ и териториалната цялост на държавите-членки могат да бъдат пожертвани. Така че, хлапета, върнете се към играта на войничета във вашия пясъчник.
Напред към следващия телефонен разговор между Путин и Тръмп!
Светослав Атаджанов
