По средата – дамаджани и трапези
Да сме повече от кампанийната си вяра и постъпки
Запрятай ръкави, българино, задават се празници, празници, още трапези. Смиряваме се религиозно, уж сме набожни, а сме като илюстрация на поп от Чудомир. Религиозната икономика дотолкова се е срастнала с бюджета ни, че неволно ние възприемаме всякакви харчове, увеличение на цени, куверти като капаро за автомобил по Нова година.
Глуповато наивни са ми онези, които в годината са вършили всякакви грехове и своеволия, но на Бъдни вечер сядат с лица, по-хрисими от Папата и броят колко блюда има на масата. А дамаджаната следи нещата изкъсо и Боже, прости, ама не дава мира на смирената религиозна душа. Нейсе, става Коледа, позволен е малко хранителен и алкохолен разгул, но все някак си забравяме, че чревоугодието е един от седемте смъртни гряха, а и ни отдалечава от вярата. Може да се постави редом с алчността, защото макар и в различни аспекти сме алчни за толкова много неща, подчинени на празника. Някои от тях минават през закупуването и очакването на подаръци, в претрупването и презапасяването.
Но ако аз имах властта да оценявам, щях да кажа, че един неописан грях е временната религиозност. Онази, за която си спомняме именно в тези святи дни, но не дирим през годината. Ако триста шейсет и няколко дни сме избягали от Бога, седим намръщени, сплетничим, преяждаме, злословим, то избавлението и спасението, които очакваме, ще са реципрочни на вярата ни.
А вярата си сверяваме на принципа „Каквото е долу, това е и горе, каквото е вътре, това е отвън“. Или поне така би трябвало да е, заради презумпцията, че Бог Вселената са вътре в нас и това най-малкото трябва да ни дисциплинира да сме повече от кампанийната си вяра и постъпки.
Едва ще сме си отдъхнали от забързаната следколедна седмица и ето ти ги, задават се блажни, блажни именните дни. Пак трапези, пак дамаджанки, пак оправдания за наздравици, от които после месец ще лежим болни, подути и криви. И ако в името на едни по подразбиране светли празници, ние потъмним личния си хоризонт с преяждане, препиване и дори мързел, то значи ли, че тънката червена линия между всичко може да си я натъманяваме според изгодата… А киселото ни зеле – този коледен тамян, а луканковите ни подкови – тези сезонни амвони на краткотрайната ни коледен почит. Как ще издържим до Гергьовден с толкова религиозност, как…
Автор: Лорд Евгени Минчев
trud.bg
