02.02.2023

„Черен Петър“, „Титаник“,  „Ноевият ковчег“, „граната със свален предпазител“ – отдавна толкова прозаичен инструмент като третия проучвателен мандат не се е радвал на такова цветисто политическо внимание и на почти никакво гражданско. Вече досади тримесечната сага около невъзможността да бъде съставен кабинет и на финалната права публиката взе да губи търпение заради проточилия си съспенс. Депутатите нервно се въртят в креслата си. Тези, които излизат на парламентарната трибуна каканижат клишета. Четиримата претенденти: БСП, ДПС, „Демократична България“ и „Български възход“ са в очакване президентът да изтегли за някоя от тях късата клечка с неприятния жребий. Това ни показват телевизорите. В партийните централи все по-малко обсъждат бъдещия проектокабинет отколкото вариантите как да се измъкнат с минимални щети от незавидния сюжет. Обречени ли сме на служебни правителства? Наш гост е Ренета Инджова – служебен министър-председател в 84-ото  правителство. Мислихте ли преди 20 години, че служебното правителство един ден ще се окаже спасителният пояс за България?

Това съм го предвиждала като спасителен пояс със самия прецедент, че аз станах първия служебен министър-председател, но не съм си представяла, че ще дойде време като носни кърпи да бъдат сменяни служебните кабинети, и то все с идеята, че разрешават политическата криза не, а политическия крах, в който стигна нашата уж демократична система. Така че това е сега едно смокиново листо, зад което се крие невъзможността повече да продължава политическата система да се развива по досегашния си тертип и едновременно нежелание на политиците да признаят този крах – правят се, че ще спасяват неща, от които те сами са предизвикали този крах. Така че ще гледаме служебни кабинети, както последния път когато с вас говорихме, казах, че по един най-абсурден, невероятен, чудовищен с последиците си начин ще бъде трансформирана сегашната политическа система в нещо ново.

С какво си обяснявате панаирджийската  въртележка, която завъртя партиите? Те хем не искат да направят правителство, хем не дават на другите да го сторят?

Това е техният коронен техният номер. И се засмях, защото си представям – виждалите ли сте как сватове ходят да обхождат евентуални булки и говорят за младоженеца като за от отвъдното, не го водят с тях, той присъства някъде зад кулисите, за него се говорят най-невероятни хвалебствия, той какво ще направи в един евентуален брак, как ще направи къща, ще направи деца, ще осигури благоденствие, тя ще бъде най-щастливата. Обаче не го показват. И така обхождат цялото село и целия народ, и всички вече знаят, че младоженецът е нефелен, че той въобще за мъж не става, пък камо ли за глава на семейство, пък то и семействата вече кой ги бръсне за нещо. И в крайна сметка се оказва, че имаме предложения за брак, но нито младоженецът става, пък и булката и тя, като такива са й кандидатите, и тя вече не е онова, за което си я мислим. Така че бих повторила каквото наскоро нашият известен психиатър, който се оказва добър социалпсихолог и психолог на българската политическа система, щото и той от нея видя какво ли не, д-р Николай Михайлов, който рече, че нито елитът заслужава да прави правителство, нито българският народ заслужава да се сдобие с правителство.

Знаете ли, като ви слушах ми хрумна друга метафора на тази картина за хем искат, хем не дават.  Това е нещо като политически прочит на притчата за Буридановото магаре, г-жо премиер. То стояло между две купи сено и след като не могло да реши от коя да яде, умряло от глад. На път ли е да се компрометира политическата система? Какво от нея ще умре?

Значи, тази притча е много подходяща за нашата, както я наричам аз, множествена протекторатна система. Ние имаме много господари и всичките партии ако ги разгледате по-добре, ще разберете, как те са аналози, проксита и производни на господарите. И понеже сега господарите са в една такава суматоха, защото тектонични процеси текат по разместването на геополитическите пластове и досегашната подредба, и не могат да разберат сега на кой от господарите да се кланят. Затова и се правят, че ще правят правителство, защото очакват караулът да се смени на Козяк, защото ще се сменя и в Камарата на представителите вятърът, който вее. Очакват да видят, какво ще стане с войната, която за тях сега е едно много благодатно огнище, от което черпят продажби на оръжие, контрабанда, подаръци, стимулиране на военнопромишления комплекс, но под масата, а къде отиват приходите никой не знае, никой не пита. Та, докато се наредят тези неща, ще се правим, че женихът търси булка. Освен това, оказа се, че в Плана за възстановяване така сме ги подредили нещата, че неевропейски лобисти са се намърдали около лицето на досегашното правителство на какъв беше този, Кирил Петков. И понеже там не ни дадоха пари, сега се реши, че ще направим по друг начин правителство, ама така, че да се хареса на Европа, защото вие да не мислите, че Планът за възстановяване лелее за българските интереси на развитие и възстановяване? Той е начинът, по който количествените улеснения на печатаните пари се превръщат в инвестиционен и експанзионистичен фактор, с който по тяхно желание ще се направят инвестиции тук, които ще се рециклират и ще носят печалба не тук, а там. И следователно са нужни диспечери на тези средства, които да ги доведат до необходимите схеми. А тези необходими схеми са в много лоша корелация, ох, добре че не сбърках как да го кажа – в много лоша корелация с нашите икономически конфигурации. Значи, ние в икономически смисъл имаме един профил, да кажем свързан с Русия, свързан с експорт към Европа, сега поради липса на ресурса е в криза този профил. А пък в политически план имаме друга ориентация и демонстрираме друга принадлежност. Следователно тук вече те се ошашавят нашите хора на кой господ да служат, защото икономически едни са им далаверите, а политически нещата имат съвсем други императиви. И в крайна сметка какво ще се окаже, че ние продължаваме успешно да маневрираме, ето със забавяне дори, много хубаво, че няма правителство, защото така се оправдаваме, че примерно не можем да вземем твърдо отношение към войната. Много хубаво, че нямаме правителство, защото по този начин се оправдаваме, че не можем да усвояваме европейски средства, защото не става. По този начин се оправдаваме, че няма кой да ратифицира и може да правим я договори, я анекси към тях за всичко, какво ви дойде на акъла, включително и за АЕЦ „Козлодуй“, и горива и т.н., и преработка на гориво по санкции и т.н. Т.е. много е удобен вариантът, когато не можем да отговорим на международни изисквания, да кажем: „Ами ние щот нямаме правителство“. А ние и да имаме правителство, то не е представителство, което представя държавата ни, а това са агентури платени такива мисионери или такива лобисти на големите корпорации. И в крайна сметка, понеже големите корпорации се намират в хищническия модус на взаимно съществуване, ние тук сме превърнали територията в една площадка, на която гледате един пехливанлък, който не е нито за правителство, нито за спасяване на политическата система от нейния закономерен и логически крах и край, а е сега кой в каква далавера ще се нагласи.

Затова ли в Плана за възстановяване и устойчивост се набутаха Gemcorp и IP3 Corporation?

Набутването, точно за него говоря как корпорациите всъщност си мерят силите, и кой когото надвие. И когато видите, че се вкарва в план за възстановяване нещо, което има мащаба на милиард или милиард и половина, вие ще разберете, че тук става дума за един юридически рекет. Защото ще го сключим меморандума, той не е осъществим, защото там има едни цифри, защото все някой трябва да ги даде – Европа няма да даде на такава неясна конфигурация такива пари, но ние пък ще направим друго – лобистите, които са постигнали този меморандум, започват да точат пари от държавния бюджет чрез т.нар. „предварителни предпроектни договори“, ще направят хиляди доклади по това какви батерии, как ще ги заменим срещу сегашната ни енергийна система и т.н. И в крайна сметка ще ручат и рушат енергийната ни инфраструктура, а пък другото ще бъде колкото можем да източим от държавния бюджет. След това ще дойдат съдилищата, щото сключените договори са си договори, а то това, че Европа казала заради санкции няма да сключвате договори – това са приказки, които бюрокрацията ги…

Подминава?

Не, не, не ги подминава, тя смята, че санкции, които тя налага, имат някаква стойност. Минава се време и се започват съдилища, както с финландския случай за плащанията, които дължат към „Газпром“, по същия начин вече тук се споменава под сурдинка, че ние отново ще отнесем от глобите и санкциите, които следват от това, че не сме изпълнили сключен договор. Така че войната се превръща в юридически механизъм, в последствие с който ще се изнудват един друг, а в случая държавите, които нямат суверенитет, нямат собствени правителства и не служат на собствени интереси.

И ехото от този юридически механизъм го виждаме в невъзможността да се направи правителство, така ли?

То правителството не искат да го правят. Вие да не мислите, че те са се засилили, а те и не могат. Може ли вече 3 месеца да ни се обясняват технологични въпроси?

Ето това никой не може да го разбере. Вие имате голям управленски опит – как 3 месеца се прави едно правителство и накрая не се сглобява?

Не, то има държави, които стоят в статус да не могат да излъчат правителство, но си признават, че политическият процес ги е довел до това, изчакват или се забраняват партии, или се замразяват, или се казва временно правителство ще вземе нещата в свои ръце до подобряване и изчерпване на обстоятелствата, които предизвикват тази форсмажорна ситуация. Но тук те ни говорят, как ще се съберат и какво ще си кажат. И как една декларация ще приемат, и после ако тези кажат това, те щели да кажат онова. Как техническо правителство щял да прави Христо Иванов. Все бях чувала за видове правителства, ама за техническо за пръв път чувам.

На което ДБ ще бъдат мост.

И едни глупости. Не ме карайте да коментирам, какво си говорят помежду си. Това са такива глупости. Но това, че са глупости не е най-страшното. Фройд казва, че по-страшното от това да си глупав, е да нямаш срам. И те нямат срам, за да ни говорят тези неща. Това са безсрамници. Ние не говорим тук въобще дали имат морал, дали носят ценности, дали се срамуват от това, което правят, а става дума за безсрамието, с което ни го показват.

И като продължим логиката на разговора от предишното ни интервю, г-жо премиер, кога да очакваме, че политическата система ще бъде променена? Колко още предстои да гледаме и да търпим, че тя ще се върти на празен ход? Или както казват шофьорите, на зуло.

Щом искате да се върнем на стария ни разговор, в него аз казах да не се идентифицира началото на тази промяна преди 2 години, а те ще станат вече и 3, да не се идентифицира с онези, които рекрутираха, излъчиха, подкрепяха и понесоха безсрамно онова, което бяха си сервирали правителства служебни и от рода на Кирил Петков. Т.е. не е улицата, която излъчи тези хора. Улицата няма механизми да прави правителства. Улицата показа за първи път в Европа, че се започва борба срещу една прогнила, една фалшива и една имитираща демокрация, а всъщност провалена в предишния си, от преди 33 години етап. Т.е. няма да продължават тези, които по-рано искаха всичките да са били на площада. Докато тези правителства от последните 2 години бяха актуални, всеки викаше: „Аз бях на площада“, та той този площад да не беше ластик, че цяла България да е била на него. Нищо подобно.

Синдромът на активните борци, г-жо премиер?

Ми те са си по генезис внуците на активните борци. И новият либерализъм, и старият комунизъм, ако смятате, че имат някаква разлика – пъпната връв не е скъсана. Това са едни и същи фамилии, кланове. И също Запада да знае, че имайки работа с тези кланове, много е трудно да разберат кой кой е. И те смятат, че по някакъв начин партнират на територията или че я усвояват, или че я променят, или демократизират, или каквото си искате още, но всъщност не са разбрали, че ние сме в състояние тук и тях да ги провалим, и то се вижда вече това.

При това положение какво да очакваме – следващи избори и служебен кабинет, който да си продължи?

Ами като гледам избори, когато ние казахме, че ще бъдат до дупка, това се изпълнява. Но поуките от избор до избор ги няма никакви. Българският народ става все по-тъп в това, какво избира и кои са тези, на които се доверява. А като гледам този, който е конструкторът на служебните кабинети, той пък ги прави един след друг като под индиго. Така че ще продължаваме. Ние можем и сме доказали, че от същото можем много, по много.

Българският народ има ли вече дневен ред? Можем ли да говорим за това?

Българският народ?! Дневен ред!? Дневен ред има унгарският народ. За Нова година Виктор Орбан им каза, че ще преследват стандарта на Западна Европа, а ще се стремят в национален план да формират средно регионална сила. Това е категория изключително заредена със смисъл. Дали ще се постигне? Те идеите са нещо, към което се стремим, но никога не ги стигаме, то е като любовта. Но факта, че се формулира такава визия за бъдеще, това не е лозунг, това е нещо, което повлича след себе си – регионална сила точно в период, в който светът по нов начин се регионализира, и онази еднополюстност се превръща в множество сили, които възникват върху основата на национален ресурс, на национален потенциал, използват сравнителните преимущества и спецификите на отделната национална общност и нейната култура. Да кажеш: ние се стремим към регионална сила от среден мащаб, това означава, че полагаме страната там, за да сме в средата на Европа. Ние към какъв идеал ще се стремим в близкото и далечно бъдеще?

Знаем ли къде да забием знамето си?

Ще чакаме господарите да ни кажат кой проект да лансираме, коя политическа сила да направи кабинет, 20 души щели да правят кабинет, най-последната, тя щяла да направи. Ама те не видяха ли, че във всеки избор създават едно прокси последно на реда, което едва влиза с 4-те процента, защото те му ги дават, и после възлагаме на това прокси надеждите то да издърпа цялата останала структура и да направи от нея власт. Това дневен ред не е на народ това, това е безумието на един народ, и ако можем да го наречем още народ, след като търпи това.

Понеже казахте, че не си правим изводите от служебен до служебен кабинет, сега сме почти на граничната бразда – от този служебен кабинет към следващия, той може да се запази, може частично да се промени, може изцяло, все едно – но какви са изводите, какви са поуките между двата служебни кабинета, щото то друго май няма да има?

Ама те щом са еднакви, какви поуки аз да ви формулирам? Казваме, че продължаваме по известния си тертип. Това значи, че няма поука. Това значи, че в условия на крах, когато нацията трябва да намери силите да каже: „На нас ни трябва нещо ново“, и този, който би могъл да бъде евентуално лидерът на това ново, да намери формата, в която активизира тези маси. Нямаме такова нещо. Седим и чакаме, как нещо може само да стане, а пък то ако не стане само, те отвънка ще го подбутнат, те ще ни подскажат. Те в момента просто не са казали, какво трябва да се прави, и вижте безпомощността на българския т.нар. „политически елит“.

Цоня Събчева

Агенция Фокус