Денят на годишния изпит настава. Присъстващи на тържеството препитват ученичките. Питат и наша Събка: кой цар освободи българите от гръцко робство? И тя – невинното и простодушно дете – извиква отговора звънливо:
„— От гръцко робство избави българите цар Асен, а от турско робство ще ги избави цар Александър, от Русия!“
(„Под игото“ – Иван Вазов)
Настава всеобщо смущение, недоумение и безпокойство – все пак сме в държавата на Негово Величество Султана!
Кириак Стефчов става и се обръща възмутен и вбесен към предните столове:
„— Господа, тук се пръскат революционни идеи против държавата на негово величество султана. Аз не мога да остана тука и излазям.”
(„Под игото“ – Иван Вазов
И излиза гневен, последван от трима-четирима верноподаници на Негово Величество Султана.
Оня ден, в навечерието на националния празник – Денят на Освобождението от турско иго – 3 март, някой поставил в чест на празника по булевард „Цариградско шосе“ български и руски знамена. Нещо, което впрочем би трябвало да е работа и задължение на самата Столична община.
И на секундата скочил като ощипан днешният Кириак Стефчов – Градоначалникът Терзиев, „Васко Ухото“ – Правоверен Евроатлантик до мозъка на костите си. И издал заповед: немедлено да се свалят руските флагове и „нарушителите“ да бъдат своевременно открити и „да си понесат съответните последствия за престъпното деяние“!
Господа, тук се пръскат русофилски идеи против държавата на Негово Високопревъзходителство Американския посланик. Аз не мога да търпя да се развява руският флаг и незабавно ще го премахна и запокитя на бунището на историята и в канавката на времето!
Ние сме неразделна част от Евроатлантическата Цивилизация! И няма никакво значение кой ни е освободил – единствено важно е кой ни води към светлото Евроатлантическо бъдеще!
И се заел светкавично и усърдно за работа, барабар със своите правилни и политкоректни общинари от правоверната Сглобка – да отстрани, изчегърта и изтръгне из корен и до пълна забрава всеки знак, напомнящ за Русия – нашата Освободителка!
Но подражателите на съвременния Кириак Стефчов се оказаха хилаво, незначително – макар и кресливо – малцинство.
Смазващото мнозинство българи бяхме на Шипка – тялом и духом!
„Тирани, всуе се морите!
Не се гаси туй, що не гасне!
Лучата, що я днес гасите,
тя на вулкан ще да порасне.“
(„Не се гаси туй, що не гасне“ – Иван Вазов)
НИКОЛАЙ РИЗОВ
