19.04.2024
нешка-робева

Нешка Робева

Можеш да разрушиш, но не да унищожиш…

Поредният паметник беше разрушен. Една шепа лумпени, водени от гьон сурати и джендър подлоги на правилните посолства, (не, не цитирам г-жа Митрофанова, това вече и слепите и глухите го знаят) – рушат!

Рушат това, което народът ни е построил и нарекъл паметник, за да напомня за отминали времена събития и живот – добри или лоши…

Рушат, защото новите им господари го изискват. Рушат с комсомолски ентусиазъм и фанатична вяра на хунвейбини и талибани.

Рушат ПАМЕТНИЦИ!

Рушат, подражавайки едно към едно на тези, които яростно отричат и също като тях, размахвайки лозунги, искат да ни убедят, че всичко се прави в името на народа и за народа.

Не си спомням, кой от известните съветски десиденти, няколко години след падането на социализма, с тъга установи, че Западът повдигна желязната завеса толкова, колкото да изтече тинята към нас…

Страшното е, че западната тиня се смеси с нашенската и ни навря в нужника… И сме затънали до шия… Ние дебилите, с волското си търпение и овчедушие!…

Затънали сме, но не помръдваме, защото милозливо крепим на раменете си „умно-красивите“ си отрочета! Миличките ни. Защото те са наши избраници, защото те знаят!…

Те са учили на запад… Нали не е трудно да се разбере, че ни водят към светлото евроатлантическо тресавище, както техните родители ни водеха към светлото комунистическо бъдеще. И какво, в действителност можем да искаме ние – овехтелите, нещастници, които не стига, че ни търпят и отделят от залъка си за нас, ами си разрешаваме да знаем, да помним, пък и от време на време да казваме по нещо.

И отново мисля за паметта и паметниците, за тяхната роля, за историята и „историците“, за символите… Мисля за историческата истина?! (Дали някой го е еня за нея? ( Оруел го е казал… ) Който има в дома си повече от 16 книги, ще разбере за какво иде реч…)

В главата ми се блъскат знания и спомени от близкото и по-далечно минало, за съдбата и живота на моя народ… За героите и предателите, за доносниците, родоотстъпниците, за будителите и тъмничарите, за блюдолизците и изродиците, за нагаждачите…

И си блъскам главата, с какво умно-красивите ще заместят разрушените паметници, какво ще поставят на тяхно място? С какво ще се представят пред бъдещите поколения, пред деца и внуци? Живеем във време на лъжа, разруха, невиждан грабеж, масово затъпяване и опростачване, себеотричане и самоунищожение…

Но…Имам идея! Евроатлантическа! Модерна! Заимствана от един чешки авангардист, поканен и участник в наше авторитетно изложение. Спомням си творбата – инсталацията, в която ни представяше точно така и точно такива, каквито сме и каквито светът ни вижда и възприема.

Трябваше да запазим този шедьовър на съвременния изкуство, ако не да го издирим и инсталираме на мястото на мавзолея или на мястото на поредния разрушен паметник. Какво представляваше? – Гениална творба…

Истинско проникновение – клозетна чиния поставена в центъра на географска карта на територията България! Клозетната чиния – България!

Това не е социалистическо изкуство. Това е истинското съвременно изкуство! С болка признавам – истинско! Неолиберално, евроатлантическо, такова, каквото по времето на комунизма бе невъзможно да види бял свят!

Защото терорът върху некадърниците беше факт. Кой съвременен културолог, историк, политик умен и красив, ще посмее да го отрече?

Би трябвало да спра до тук, но случайно попаднах на интервю по БНТ с проф. доктор, историк и културолог – Тодор Чобанов. Човек, който уважавах, който не е от плеадата измислени интелектуалци, набедени професори и т.н. Заслушах се… И онемях.

Не знам какво би ме подтикнало да изкажа толкова откровени лъжи, осъзнавайки, че го правя пред очите на цяла България, пред колегите си, пред учениците ми, пред близки и приятели?

Но знам, защо за мен е невъзможно – защото моите, тъй обикновени родители, са ми вменили чувството за срам и страх от лъжата. Защото знам с колко и без колко мога. Защото не вися пред ничия хранилка… И защото държа да бъда свободен човек.

Колко тъжно за ерудит и учен, като Тодор Чобанов… Ще си разреша след ден, два, да поспоря с него – човекът, който пренебрегна мнението на СБХ, на редица наши изявени творци, интелектуалци, на още толкова от чужбина и застана зад разрушаването на Паметника на В. Старчев „1300г. България“.

Защото ни разделял?! Сериозно?! И той ли?

И когато без да му трепне окото, обяснява, че нямаме паметници на наши владетели и исторически личности, ще припомня на г-н професора, десетките монументи, пръснати из цяла България създадени от изключителни творци, свързани с историческото минало и гигантите на България, в това число и владетели.

Въпреки, че съм сигурна, че Т. Чобанов, по-добре от мен, ги познава.

Тогава защо???

Защо и за какво един човек може да изгуби самоуважение и достойнство???

Нешка Робева