„Бил съм няколко пъти на гости във фамилното имение, което се намира до Надежда. Имение не е преувеличено – наистина е като някаква хасиенда. Правили са го дядото и бабата, които са били едни от най-уважаваните архитекти по времето на соца. Дядото е бил нещо като „личният архитект“ на Тодор Живков. Правил е хотел Плиска. Говорил съм си с бабата и дядото – мили и добри хорица. Върли и ревностни комунисти. Разказваха колко велик бил Тодор Живков, колко хубаво било през социализма, как това бил най-справедливият строй. Бях малко шокиран, знаейки сина им на бабата и дядото кой е и с какво е известен….“
Това е разказ на мой приятел за неговите гостувания в имението на фамилията на Гого Лозанов. Сега изяснява ли ви се психофеноменът „гоголозановщина“?
Цял живот си обгрижван от родителите си. Къща и имение са ти направили, всичките си връзки са използвали, за да направят живота възможно най-лесен и доходен – уреждали са те на всякакви синекурни длъжности. Цял живот не ставаш от масата, от един банкет на друг си – благодарение на родители си.
Обаче човек само с богатство не може да живее. Иска му се също да бъде харесван, популярен, да бъде поканен на масата на „готините хлапета“. Обаче „готините“ са антикомунисти, скачат по площадите, пеят „Аз не съм комунист“ и „Кой не скача е червен“. А ти цял живот – от раждането до ден днешен, всеки ден слушаш вкъщи колко велик е Тодор Живков и колко добър строй е социализма. Собствените ти родители, хората, които са те отгледали със сребърна лъжичка и до ден днешен те уреждат и изхранват, са неразкайващи се комунисти.
Изпитващ парализиращ срам. Срам от собствените си родители. Гузен негонен бягаш. Внушаваш си, че всеки от познатите ти постоянно говори зад гърба ти, че си от комунистическо семейство (а на тях не им пука за теб). Чувстваш се виновен, изпитваш невротична нужда от свръхкомпенсация за чувството за срам и вина. Трябва да си изградиш нова идентичност, да се првърнеш в главния клоун на българския цирков антикомунизъм.
Ти си като изоставилият Христа и приел исляма българин, който през цялото време се чувства по-нисш и недооценен от истинските мюсюлмани и има нужда непрекъснато да свръхкомпенсира и да излага на показност новата си вяра. Ти си като Тити Папазов, който до 1990 е в агитката на ЦСКА, после почва да движи с висаджиите и понеже Васил и Георги са левскари, а Тити много държи да им се хареса, и той става левскар. Ама като бивш „чорбар“ е толкова невротичен и неуверен в новото си амплоа, че има нужда да свръхкомпенсира – и трябва вместо „добър ден“ да казва „бий чорбата по главата“.
Господин Гого, за да изкупиш вината от комунистическия си произход и да се пречистиш пред олтара на българския антикомунизъм, трябва да продадеш имението във Връбница. И после да дариш парите за някакви „антикомунистически каузи“. След това да дариш всичките си спестявания, спечелени благодарение на протекцията и контактите на родителите ти комунисти, и да напуснеш всички синекурни длъжности.
Да си останеш с 2 хиляди лева спестявания, да се преместиш да живееш на някой таван в Обеля, да почнеш работа като дребен чиновник, който едва смогва да си плати наема и да удавяш вечерите си в консумация на евтина водка. Защото точно такъв щеше да бъдеш, господин Гого, ако не бяха родителите ти-комунисти. Дребен чиновник, живеещ под наем в някое таванско ателие в Обеля и убиващ се всяка вечер с евтина водка.
Тихомир Чергов
