Станислав Бачев
Събитията в Сирия и Близкия Изток не трябва да се разглеждат като самостоятелни взривове. Те са част от общия модел на противопоставяне, част от общия Близкоизточен/Ирански фронт.
Допускат се няколко грешки, включително от руска страна. Предвидливият противник удря там, където врага усеща спокойствие. Русия и Иран грешно подцениха спокойствието в Сирия от последните няколко години.
Има няколко нива, които са свързани.
Първото ниво е регионалното.
– Турция и Израел.
За Израел създаването и поддържането на разделение в рамките на арабския свят е стратегическа задача, която приема различни форми и методи за реализация. С една част от държавите това се случва чрез икономически и логистични проекти, а с друга става чрез методите на съвременната война – хибридни, диверсионни, спящи клетки и т.н.
Възобновяване на гореща точка в Сирия означава отместване на вниманието от Ливан и Газа, но и отглеждане на публичен образ за вътрешноарабските проблеми, а и като цяло проблема за цивилизационното обединение на мюсюлманския свят.
От гледна точка на Турция, Сирия попада в нейната близка териториална зона, където влиянието е пряко и директно. Турската армия е на практика вътре в Сирия през последните 9 години. Те едновременно действат по кюрдския въпрос, но и създават условия за засилване на турското влияние сред етносите в северната част на Сирия. Това от своя страна във времето напред ще даде своите плодове и в икономически аспект, чрез овладяването на търговски и логистични маршрути.
Заслужава отбелязване, че през последните дни има преки сблъсъци между турски и руски военни части. В същото време двете държави говорят за стратегическо партньорство, а Турция успя да извлече максимума за себе си в ролята на посредник между Русия и Европейския съюз на икономическо ниво през последните две години.
Да не се пропуска и базата „Инджирлик“, където се складират американските ядрени оръжия.
Освен това територията на Турция може и би била използвана за дислоциране на допълнителна американска военна техника и сили в случай на допълнително изостряне на напрежението между Израел/САЩ и Иран.
В конкретния възроден конфликт трябва да се търси другия източник на контрол. Има една сицилианска поговорка: „Не се страхувайте от Рим, змията е скрита в Неапол.“ Тя може да бъде използвана като метафора.
Тук идва следващото ниво – политиката на САЩ.
Трябва да се повтори – външната политика на САЩ е надпрезидентска и надпартийна. Има разлика в методите и механизмите за нейното прилагане, но целеполагането е константа.
След изборите в САЩ и победата на Доналд Тръмп започнаха поетапно да се възобновяват практики и да се възобновяват външнополитически линии от времето на първия мандат на Тръмп. Сирия е една от тези линии. Когато се гледат действията на Турция, погледа трябва да бъде насочен към САЩ.
Когато се гледат действията на Израел, погледа трябва да бъде насочен към САЩ.
Погледнете екипа на Тръмп за началото на предстоящия мандат и ще разберете посоката на външната политика – напълно про израелска, твърдо анти иранска и анти китайска. Ако някой смята, че това не удря по Русия е наивник.
Всички настоящи действия на отиващата си администрация на Джо Байдън са подготовка за влизането на Тръмп, те вече правят прехода във властта и този преход се контролира от победителя.
Заслужава внимание въпроса – бяха ли подведени хората, които защитаваха тезата, че Тръмп ще спре войната? Идва ли време да се свалят розовите очила и защо беше нужно да се подвежда обществото?
Фронтът на Близкия Изток няма как да бъде разделен от Украинския фронт. Те са скачени съдове.
От гледна точка на Иран и Русия.
Иран и Турция имат няколко точки, в които се сблъскват интересите на двете държави. Едната точка е Кавказ – Армения, Азербайджан, Зангезурския коридор, вектора „Север-Юг“, влиянието сред тюркските народи.
Втората точка е Сирия, Ирак и Ливан.
Двойствената роля и игра на Турция в даден момент ще доведе до плащане на цената Ердоган да бъде свален и този път да не бъде спасен от руснаците, а напротив – самите те да го свалят. Русия допусна грешката да вярва твърде много на Турция. След 13 водени войни през последните 4 века.
Тук е ролята на България и възможностите, които ние имаме.
Както спрямо Иран, който може да бъде в полза на България като контрапункт на турското влияние.
Но също така и спрямо Русия. Руснаците сами си отгледаха некачествен български елит, който после ги предаде. Ще трябва да си научат урока, че е по-добре да имаш срещу себе си човек, който гледа в очите и защитава своя национален интерес, който в определени точки може да бъде общ.
Играта става още по-интересна, а поне за мен – напълно очаквана.
Ескалацията тепърва предстои и на двата фронта.
Станислав Бачев
