Същият влак, вагоните същите, хората – пак същите. На самотната гара нямаше нови пътници. Табелката “билети няма” потрепваше от вятъра…
Всичко друго сякаш беше замръзнало. 30 години Дежа Вю. Само радиоточката скърцаше с прегракнал глас:
– Идат нови хоризонти
•••••
Дори онзи мирис, който предвещаваше дъжд изчезна…
В ръката ми пъхнаха бележка – отворих я:
“Стискай зъби – скоро ще сглобим локомотив! Скоро потегляме! Скоро!”
•••••
Игор Марковски
