С какво, мислите, открива новия си сезон Националният театър на България – НТ „Иван Вазов“?
С българска класика, каквато е традицията? С Вазов, Васил Друмев, Ст. Л. Костов, Йовков, Яворов, Иван Радоев, Стратиев, Радичков, Никола Русев? С Шекспир поне? А може би с нова, съвременна българска пиеса на някой от живите ни драматурзи, Стефан Цанев примерно?
Нее, сезонът се открива с новата…украинска пиеса „Хага“, която претворява въображаем съдебен процес срещу лидерите на Русия.
Тоест, Националният театър на България открива сезона с пропаганден текст про-Зеленски, стъкмен спешно от напълно неизвестна авторка за нуждите на политагитацията и режима в Киев. Веднага се сещам за „Хитлеровия Холивуд“, манипулативното култаджийско кино, създадено в Германия през 1933-45 под диктовката на Гьобелс и Гьоринг. (Пуснете си „Мефисто“ на Ищван Сабо за аналогия)
Доколкото разбирам, бутафорията е толкова брутална, че главни герои и подсъдими са Путин, Медведев, Никита Михалков, Лавров и…издъхналият наскоро в катастрофа Пригожин.
В неговата роля се въплъщава Юлиан Вергов, честито.
Другари, наистина не помня и в най-мрачните години на соцреализма подобно чудо.
Представете си в Народния по Живково време съветска пиеса за съдебен процес срещу Рейгън, Картър и Никсън. Или айде, не съветска, а виетнамска.
Не само бе невъзможно, не само бе немислимо, не само би се вдигнала цялата интелигенция, не само директорът на театъра би си хвърлил оставката, а актьорите биха отказали ролите, не само цялото студентство на ВИТИЗ щеше да се изправи на нокти, но и просто нямаше такива текстове. Нямаше чак такива перверзни и болни мозъци, че да ги измислят. Нямаше толкоз комунизъм в главите и сърцата.
Вярно, дисидентството ни бе рехаво, но все пак творците изпитваха някакво уважение към публиката, както и себеуважение. И бяха талантливи. А талантът е морал. Как ще свържеш името си с подобен кич?!
Такова продажничество, такъв слугинаж, такъв опортюнизъм, такъв плакат, такъв разпад, такова навеждане, такава девалвация…и в изкуството дори…Напълно изгубени сме и напълно заслужаваме участта си. Няма милост за нас, съдии на самите себе си.
Недялко Недялков
