Елена Гунчева - Гривова
Може би вече само най-проклетите само си спомнят, че последните парламентарни избори бяха с брутални изборни нарушения, толкова скандални, че цялото общество беше възмутено /тогава, ама както всяко чудо за три дни/. Тогава се оспори законността на изборите в определени секции. И нещата си тръгнаха, както се казва мазно и плавно.
Какво казва закона: В Изборния кодекс в чл.306 драгият законодател е заложил следното:
Чл. 306. (1) Искането се разглежда при условията и по реда на Закона за Конституционен съд и правилника за организацията на дейността му.
(2) Конституционният съд разглежда искането и се произнася в двумесечен срок от постъпването му. Искането не спира изпълнението на решението на Централната избирателна комисия.
Тоест има един двумесечн срок за ПРОИЗНАСЯНЕ. И срокът тече от датата на внасяне на искането в Конституционния съд. Сега да видим Конституционно дело № 37 от 2024 г. с докладчик проф. Янаки Стоилов. Искането е от дата 14.11.2024 с г. с вх. № 594. Как се броят сроковете? Съгласно ГПК, срокът, който се брои по месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. 14 ноември – 14- декември – 14 януари.
Двумесечният срок е заложен и в чл.21 ал. от Закона за Конституционния съд: „Конституционният съд се произнася относно законността на изборите за народни представители и на избора на народен представител и на избора на член на Европейския парламент от Република България в двумесечен срок от постъпване на искането.“. Актът на съда е окончателен.
От Конституционния съд бял пушек не се вижда. Да напомня, че КС е последната инстанция в защита на правото и закона. Последна инстанция, която крепи крехката надежда за някаква правова държава /не сега, но може би в бъдеще/.
Разбираемо е, че експертизата се бави. Разбираемо по политически причини. На практика вещите лица трябва да се справят с това, с което секционните комисии са се справяли в изборната нощ.
Въпросът е, че залогът е много висок и важен. И изобщо не е свързано дали една партия ще влезе или няма да влезе в парламента. А въпросът е има ли изобщо закон в нашата държава?
Конституционният съд в този случай трябваше да даде пример как трябва да се спазва закона.
Вместо пример, видяхме нагледно как във Венецианската комисия се изпращат човек, за когото е много спорно какви професионални и морални качества има за този пост, че и за другите, които е заемал. На практика днес Конституционният съд ни доказа, че ЗАКОНЪТ Е ВРАТА У ПОЛЕТО И САМО ГЛАМАВИТЕ ГРАЖДАНИ МИНАВАТ ПРЕЗ НЕЯ. И ЧЕ ЗАКОНЪТ ЗА НЯКОИ НЕ ВАЖИ!
Всъщност ми е тъжно. Защото съм юрист. И винаги съм смятала, че една от най-важните основи на правовата държава е върховенството на закона. А явно наистина законът е само за някои. Не, че съм имала големи очаквания. Но поне от кумова срама можеше да се опитат да спазят закона.
Елена Гунчева-Гривова
