20.05.2024

Имаше трусове в държавата днес и вчера. Не, сериозно, наистина някакви неща се случваха. Не ви интересува? Ами…то и аз съм с празни ръце да ви убедя да ви задреме какво става в родината.

Мисля, че вече не просто никой не го интересува, а хората активно се чувстват натоварени дори да имат основно знание какво става в политиката и обществото. Вече видяхме тази досада при избора на Гонзо за шеф на БФС. Имаше просто една тишина. Обидно беше, че избраха точно него, но сякаш никой не се впечатли задълго.

Така и с политиката. Никой не се впечатлява от сглобката вече, никой не се впечатлява от избори, от нищо.

Ами, какво очакваме? Та нали беше официално разкрит разговор, в който се признава, че ще направим правителство по заповед на посолство. Пък после ни се отказа да правим референдум за смяна на валутата, защото било противоконституционно въобще да кажем какво предпочитаме. Тя дори тази конституция се променя, сякаш е обедното меню в местната кръчма.

Защо да му дреме на обикновения българин за едни хора, които са представители на чужда държава, задачата им е просто да изпълняват чужда политика и няма дори някаква гаранция или върховен закон, който да е над тях?

Последните няколко години нанесоха безвъзвратна щета върху всякакво участие на българина в демокрацията. Изтеклият разговор, в който се признава, че така или иначе посолството решава правителството беше последният пирон в ковчега – но далеч не бе единственият. Доверието във властта се гради бавно и мъчително, но се разрушава лесно. След всеки път, когато родните политици казаха нещо и после направиха обратното, не мисля, че е останал и един българин, който вярва в съществуването на българско правителство, собствена политика или демокрация.

Жалкото в цялата работа е, че пътят ни е начертан и дори не е кой знае колко труден – в България се развива индустрия като оръжейната, която е бъдещето на Европа и дори ЕС отделя десетки милиарди за развитието ѝ. Ядрената енергетика, която ще бъде единственото спасение от перките и панелите, потръгва у нас – което ни дава шанс да останем над водата, докато много други държави около нас потъват.

България се очертава и като остров на разума, учудващо издръжлив на всякакви модерни самоунищожителни либерални истерии.

Нима това не са начини, по които можем да поставим основата на собствена политика, собствена насока и да правим нещо, с което хората да вярват, че властта има значение за тях? Не е нужно да е това, разбира се. Тук правя обобщение на общата визия на това, което смятам е мнозинство в обществото. Въпросът е просто да има такава.

Не звучи ли по-различно от това дори да не четем новините, защото така или иначе ще стане, каквото се реши в Брюксел или някакво посолство?

Виктор Блъсков

trud.bg