Страстната седмица няма да бъде спокойна и празнична. Няма как при толкова нерешени проблеми и надвиснали заплахи да има празници. Които на всичко отгоре са кухи форми, издаващи болезнено упадъкът на човешката демокрация и свобода при либерализма.
Много са точките, в които се случват изключително важни, дори решаващи събития. Понеже става дума за религиозните празници на трите основни световни религии, които тази година съвпадат по време, не мога да подмина темата за религиозните войни и духовните процеси зад физическите такива.
В Украйна се води религиозна война между православната църква и прозападните духовни присадки. След падането на Константинопол през 1453 година центърът на православието отиде в Москва. Следователно всеки конфликт, в който участва православна конфесия, е по същество конфликт с руската православна общност и държава. Зад разгрома на УПЦ, като данните сочат за вътрешнодържавен акт на репресия срещу официалната църковна структура на Украйна, стои САЩ и лично Блинкен, който е изразител на особено крайно крило в ДД. Целта е украинската духовност да бъде изтръгната от православния корен, който е исторически руски, и да бъде присадена към неолибералния демонски свят с два духовни центъра – Вселенската патриаршия със седалище в Истанбул и Ватикана.
Вероятно става дума за най-тежката религиозна война, която православието води от времената на османското владичество.
Религиозни борби възбудиха и в Израел, където юдейската Пасха и мюсюлманския Рамадан съвпаднаха по време и с католическия Великден. Което предизвика позабравените интифади, гонения на палестинци в Йерусалим. Зад сегашните изстъпления в Израел стоят крайнодесни политически сили в нестабилния кабинет на Нетаняху, които целят отклоняване на вниманието от съдебната реформа и ред сериозни вътрешни проблеми. Разликата сега с миналото е, че мюсюлманският свят безпрецедентно се обединява под егидата на Русия и Китай, което доведе до излючителни дипломатически проблеми за Израел. Засега са само дипломатически, но ако натискът на крайнодесните продължи, предвиждам горещи събития по границите и нито САЩ, нито Англия ще могат да помогнат.
След завръщането си от Китай френският президент направи изказване за еманципиране на ЕС от САЩ. Това потвърди напълно разбирането, че в Пекин Макрон получи контрапредложение, на което не може да откаже. Известно е, че той отиде в Китай, за да го отклони от Русия, но се върна с предложение Франция да се отклони от САЩ, а вероятно и от ЕС. Сигурна съм, че Макрон е получил подкрепа от Китай не само срещу САЩ, но и срещу вътрешните си проблеми. Главното обаче сега е външната политика. Вместо САЩ да отслаби Китай, Китай ще отслаби САЩ в Европа, ако Макрон свърши това, за което китайците вероятно вече са му платили. Дали това ще е франсекзит или вътрешна война в ЕС между Франция и Германия, предстои да видим, но мисля, че изкушението е колосално.
Франция точно в момента може да се превърне в главната европейска антиамерикански сила, около която да се създаде антиглобалистки геополитически център. Мисля, че подобно предложение е изключително решаващо подходящо за френските крайнолеви и крайнодесни, които в момента имат едни и същи цели, отхвърляне на американското робство.
Този парламент ще бъде съдбоносен по всички начини. Те са готови и ние сме готови.
Поне официално се потвърждават и всичките ми мнения, че в ДД има разкол и конфронтация. На терена на англо-американските отношения е доста бурно. Официално Байдън не е потвърдил, че ще посети коронацията на Чарли, но другата седмица ще посети Северна Ирландия, акт, който вбеси Лондон. Причината за това дръзко неподчинение предстои да видим. Във всеки случай ми направи впечатление, че в доклада на кралският институт за сигурността на Великобритания САЩ не са споменати като най-важният и близък партньор на Англия.
У нас предстоят жизненоважни събития. Радев реши да свика парламента по време на Страстната седмица, а не след Великден, вероятно по заповед на новия американски посланик с грозното чело Мартен. Много символичен акт.
Анастасия Гешева
