Културното ни невежество не може да избледнее от едно тагване на класически концерт
През март нашенците ще видят Нетребко на живо и у нас
Не зная от какво е създадена тази наша мила, разнородна, балканска душа… Създадена да устоява и да се забавлява в равни проценти, без оглед на време, място и поколение. Носим в нас едно трептене за песни като “Трепни” (на сръбската звезда Цеца Ражнатович), носим друго, когато дойде Клайдерман или Андре Риу. Велики сме да имитираме интерес към някой цигулар или опера, за която се говори, че е много нашумяла.
Междувременно си седим на телефоните, като прочистваме от лоша светлина направените снимки така, че непременно да стане ясно, че сме на културно събитие. Трепва ни от “Трепни”, но е хубаво да се тагнем и от Националната ни опера. Иначе как, санким, ще ни вземат за културни. Трепва ни и от Нетребко – този гласовит оперен великан, но си пък позволяваме да се чудим защо точно Анжелина Джоли играе ролята на Мария Калас. Сигурно в свитите ни балкански душици, ние си настояваме, че Калас е била единствено дебела гъркиня, която май после е отслабнала и е била женена за гърка Онасис. Сигурно си казваме с несигурен глас – живяла си е добре, сиромашката.
Непростимото ни културно невежество не може обаче да избледнее от едно тагване на класически концерт. Ние трябва да повишим културата си, та от “Трепни” да трепваме искрено при една наслада, поднесена от оперни диви.
Нетребко е толкова световна звезда, че не може да се направи сравнение между нея и предшествениците є. Може би поколението оперни диви, което се подготвя днес, да съдържа един мотив на звездност, който ще седи рамо до рамо с репутацията на Ана.
Но ми е приятно и заради това пиша този текст, че Нетребко ще бъде мотивация за нашенците да я видят на живо и у нас през март. Вярвам, че вибрациите на нейното пеене ще разместят чувствата и обожанията към балканските ритми и така ще разположат място за нови усещания. По-високи, по-благородни, по-възвишени. Иначе в задаващите си зимни дни на туршии, сръбска музика и достъпен джаз, не пречи да сме полу-културни, полу-интелектуални, защото сармите, мусаката и донякъде сакатият ни ген ще го изискват. През март ще се пречистим от културния си недоимък и като в олтар може да обожаваме за няколко кратки часа Нетребко, макар че вътрешно може да си казваме – Какво пък є е толкова на Лепа Брена, я гледай какъв лъскав чорапогащник има. Но пък Нетребко има друго и то много повече ме трогва. Казах.
Автор: Лорд Евгени Минчев
trud.bg
