България срещу България и срещу България
След показната лекция на дуета Тръмп-Ванс пред Зеленски, в която те илюстрираха публично какво означава защита на националния интерес, а имено САЩ да не се включват в Трета световна война, очаквахме урокът да е научен от българските политици.
„Първата България“ има ясна теза, изстреляна от министър-председателя скоростно и необмислено „Украйна, бъди смела и силна. Ние сме с теб!“. Украйна може да е все още смела, обаче не е силна и конкурентна на Великата сила Русия. И няма да стане по-силна чрез декларации, особено след отдръпването на САЩ от фронта. Освен всичко, Европейският съюз съвсем не е единен и няма как да каже твърдо и единодушно „ние сме с теб, Украйна“, защото ако се включи „пълноценно“ и с армии, Брюксел може да заприлича на сутрешната пепел в камината. А и не само Брюксел. Затова нашият министър-председател може да е доволен, че е подкрепил брюкселската позиция и това е чуто „свише“, но същевременно да е спокоен че не е на първата линия на фронта и че съпругата му и двете дъщери са именно в България, а не в Украйна. Ако се замисли по-задълбочено – без „опорките“ на съветниците около него, със сигурност ще проумее че интересът на човечеството е мир, мир и мир, а не подкрепа до смъртта на последния жив украинец. Призовавам го, преосмисли думите си, български министър-председателю! Не призовавам „трубадурите“ на войната, понеже няма да ме чуят, дежурейки постоянно по телевизиите на войната.
А „ние сме с Америка, Русия и Китай!“ е тезата ва „втората България“. Тази теза е форма на „разкрачен стоеж“: САЩ въобще не харесват Китай, въпреки че пазаруват от него; Русия има две на ум, що се отнася до САЩ, и три на ум за Китай. Китай е „меката сила“, която навън действа мъдро, последователно и настъпателно, без да ползва куршуми и снаряди. Забележителна глупост е да си „едновременно“ със САЩ, Русия и Китай, понеже те нямат обща политическа линия, а и трите политически линии въобще не са успоредни. Даже – ако човек се замисли – хипотезите за мирно споразумение на трите страни съвсем не са еднакви, но нейсе!
„Третата България“, към която се числя и аз, е онази, която мрази войните и войнолюбците. И която внимателно и предпазливо наблюдава ситуацията, без да се съгласява с опорките на предните две Българии. Например, за „непредизвиканата война“. НАТО съвсем не е носител на маслинови клонки и чисто бял гълъб на мира, въпреки че се кичи с етикета „отбранителен“; след обещанията пред Горбачов и Елцин че няма да се разширява и на един инч на Изток, излъга с кеф, забравяйки поуките от Кубинската криза; обгражда Русия, създавайки екзистенциални заплахи; провежда учения на ръба на границата ѝ. Другата „опорка“ на „първата България“ е че войната е „пълномащабна“. Ако войната беше „пълномащабна“, тя щеше да е приключила наистина за няколко дни или седмици – в световен мащаб. Диванните политици знаят какво означава ядрено оръжие, така че – слава Богу! – войната не е „пълномащабна“, иначе диваните им щяха да са се разпаднали на атоми. Имам опасения, че голяма част от тези диванни политици и трубадури на войната по медиите са били солидно захранвани от онази институция, която сега е на прицела на Мъск. „Втората България“ също има неродолюбиви „опорки“ – ако си честен български гражданин, що дириш у чужди порти?!
„Третата България“ – мълчаливата (за медиите), е за мир и дружба между народите. Да, не само за мир, но и за дружба – май сме забравили думите „приятелство“ и „другар“? „Третата България“ не е никакъв друг „фил“, освен „българофил“ по ценности. Но „българофил + хуманист“, а не просто стрелец с празни приказки: „българският лев е най-стабилната валута“, „няма да купуваме от чужди хипермаркети“ и особено смехорията „българинът е природно интелигентен“.
Три Българии, две ще станат излишни.
Боян Дуранкев
