21.05.2024

На сайта

https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=8240

е публикуван за обществена консултация проект на нов Закон за съдебната власт съобразен с последните изменения в Конституцията.

Предложеният проект на нов Закон за съдебната власт може да бъде едно добро начало на съдебната реформа в рамките на последните промени от обикновено НС в глава Съдебна власт на Конституцията. Факт е обаче, че е доста спорен въпросът дали някои от тези промени са от компетенциите на обикновено НС или е необходима санкцията на Велико народно събрание (ВНС), за което се очаква решението на КС, който е сезиран по този казус.

Според мен, реална съдебна реформа може да бъде извършена единствено чрез разумни конституционни промени от ВНС, но подкрепям този законопроект, защото той ще е още една стъпка към окончателното убеждение, че без ВНС, ситуацията няма как да се промени коренно. Затова моите разсъждения са насочени в друга посока, а именно чрез законовите промени да се приведат правомощията на прокуратурата и главния прокурор в конституционните им граници, така както са регламентирани от Конституцията.

Законът за съдебната власт (ЗСВ) се явява устройствения закон по смисъла на чл. 133 от Конституцията на Република България (КРБ). Моите разсъждения са направени на базата на граматическо и логическо тълкуване на разпоредбите на КРБ и ЗСВ и в резултат се получиха долуизложените изводи и предложения.

В проекта на ЗСВ има разпоредби, които според мен не са в съответствие с конституционните разпоредби и са ненужни заемки от сега действащия ЗСВ. Такава е основополагащата разпоредба за прокуратурата в предложения ЗСВ, а именно чл. 174, ал. 1:

Чл. 174. (1) Прокуратурата на Република България е единна и структурата й е в съответствие с тази на съдилищата, които разглеждат наказателни дела. Прокуратурата се състои от главен прокурор, Върховна прокуратура, Национална следствена служба, апелативни прокуратури, военно-апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, военно-окръжни прокуратури и районни прокуратури. В състава на окръжните прокуратури има следствени отдели.

Съответните текстове в КРБ са чл. 126, ал. 1:

Чл. 126. (1) (Доп. – ДВ, бр. 106 от 2023 г.) Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата, които разглеждат наказателни дела.“,

а структурата на съдилищата е определена в чл. 119, ал. 1 от КРБ:

„Чл. 119. (1) Правораздаването се осъществява от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища.“

Веднага прави впечатление, че разпоредбата на чл. 174, ал. 1 от проекта на ЗСВ се разминава с чл. 119, ал. 1 от КРБ по наличието на „Национална следствена служба“, защото в чл. 119, ал. 1 от КРБ не е посочена някаква съответна на нея структура, като например „Национален следствен съд“ и следователно е налице едно дописване на КРБ. Затова предлагам Националната следствена служба да е извън състава на прокуратурата и да е отделна структура, което според мен ще подобри работата и независимостта на съдебната система.

Всъщност, най-важното разминаване с КРБ е наличието в чл. 174, ал. 1 на израза „Прокуратурата на Република България е единна“. С наличието на тази дума „единна“ в ЗСВ досега се оправдаваха всички дописвания на КРБ и всички разлики с конституционните текстове, които бяха свързани с правомощията на главния прокурор или прокуратурата. В тази дума е разковничето и почти всичко, написано в сега действащия ЗСВ за отношенията в прокуратурата се основава на нея. Но според мен, този израз/дума няма опора в КРБ. Няма в КРБ подобен текст или намек за подобно твърдение. Възниква и въпросът, ако само прокуратурата е единна според закона, то тогава съдилищата какви са – разединени ли са? Нали според КРБ „структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата“. Възможно ли е да има две неща с еднаква структура, но едното да е единно, а другото да не е? Отделно стои и въпросът, че липсва легална дефиниция какво означава думата „единна“ по смисъла на ЗСВ и всеки може да си я тълкува както му е удобно.

Освен това всички видяхме в какво се превърна прокуратурата в миналото, когато беше единна и това не трябва да се допуска в бъдеще.

Наличието на думата „единна“ в разпоредбата на чл. 174, ал. 1 от ЗСВ не може да се оправдае или обоснове и с разпоредбата на чл. 133 от КРБ, защото един устройствен закон не може да противоречи на конституционната разпоредба, в която изрично е посочено какъв трябва да е обхватът на този закон.

Един внимателен анализ на съдържанието на чл. 133 от Конституцията:

„Чл. 133. (Доп. – ДВ, бр. 106 от 2023 г.) Организацията и дейността на Висшия съдебен съвет, Висшия прокурорски съвет, на съдилищата, на прокурорските и на следствените органи, статутът на съдиите, прокурорите и следователите, условията и редът за назначаване и освобождаване от длъжност на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите, както и за осъществяване на тяхната отговорност се уреждат със закон.“

разкрива, че в него изобщо не се споменава за прокуратурата като цяло или за главния прокурор.

Видно е, че в чл. 133 изрично са посочени Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет, които са органи конституирани от КРБ, но не е споменат конкретно никой от „тримата големи“ в съдебната власт. Не е спомената и прокуратурата като цяло и следователно в ЗСВ не могат да се дават нови характеристики или качества на прокуратурата, които ги няма в КРБ. Следователно думата „единна“ трябва да отпадне от чл. 174, ал. 1 от ЗСВ, защото нейното наличие в ЗСВ представлява дописване на КРБ.

Във връзка с гореизложеното предлагам изречение първо от чл. 174, ал. 1 от проекта на ЗСВ да се измени във вида:

„Структурата на Прокуратурата на Република България е в съответствие с тази на съдилищата, които разглеждат наказателни дела.“

Друг приемлив подход в случая е, да се добави легална дефиниция за думата „единна“ по смисъла на ЗСВ, но това ще е доста трудна задача.

 

Кой да назначава служителите в Националната следствена служба?

От разпоредбите на проекта на новия ЗСВ е видно, че директорът на Националната следствена служба вече няма да е заместник на главния прокурор. Освен това в разпоредбата на чл. 126, ал. 2 от Конституцията:

„Чл. 126 (2) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г.) Главният прокурор представлява прокуратурата и ръководи Върховната прокуратура.“

липсва и намек за някакво пряко или косвено ръководство на Националната следствена служба от главния прокурор.

В предишно мое предложение обосновах и липсата на конституционни аргументи за оставането на Националната следствена служба в структурата на прокуратурата.

Следователно липсват законови аргументи за така предложената редакция на чл. 176, ал. 1, т. 5 от проекта на новия ЗСВ:

„Чл. 176. (1) Главният прокурор:

  1. назначава и освобождава служителите във Върховната прокуратура, а в Националната следствена служба след съгласуване с директора на Националната следствена служба;“

Липсва и логика, назначенията на служителите в Националната следствена служба да става от главния прокурор, а и това излишно би усложнило процедурата. Най-логично е назначенията на служителите в службата да се извършват от нейния директор.

Въз основа на гореизложеното, предлагам следната редакция на чл. 176, ал. 1, т. 5 от проекта:

5. назначава и освобождава служителите във Върховната прокуратура;

и изменението на чл. 187, ал. 2 във вида:

„(2) Директорът на Националната следствена служба:

  1. назначава служителите в Националната следствена служба;
  2. осъществява административно и организационно ръководство на следователите и служителите в Националната следствена служба и методическо ръководство на следователите от окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури.“

Както посочих в началото, моите разсъждения са направени на базата на граматическо и логическо тълкуване на разпоредбите на КРБ и ЗСВ и в резултат се получиха тези изводи и предложения. Надявам се, че моите предложения ще допринесат за един по-добър ЗСВ или поне за по-задълбочен дебат по тези важни проблеми.

Добре би било да има повече становища от правни специалисти, за да се гарантира максимално добър краен резултат.

Илия Христозов