„Кирилицата и по някакъв начин православието при славяните са свързани с българските земи. През Средновековието България бе много голяма държава и има голямо влияние“, каза Стефан Немет.
Св. Климент и Св. Наум Охридски са по-тясно свързани с българите, отколкото с който и да е друг народ. Чрез създаването и разпространението на кирилицата България има голям принос за общоевропейското културно наследство.
Това заяви в интервю за БГНЕС унгарският докторант по история Стефан Немет. Думите му дойдоха по време на тържественото откриване на 63-ия международен летен семинар по български език и култура.
Бащата на Немет е унгарец, а майка му е от Войводина. Той преподава сръбски език в сръбско училище в Унгария. Немет сподели, че интересът му към българите история и култура се е зародил по време на студентските му години, когато започва да изучава български език.
Стефан казва, че за последните 5 години поне веднъж годишно е идвал в България– на конференции, летни семинари или просто на почивка.
Попитан какъв е приносът на България към общоевропейското културно наследство, в качеството ѝ на държавата, която създава и разпространява кирилицата, Немет отговори следното:
„Голям е. Кирилицата и по някакъв начин православието при славяните са свързани с българските земи. През Средновековието България бе много голяма държава и има голямо влияние“.
Стефан казва, че Средновековието е много важен период за България, както и за европейската култура като цяло.
„Жалко е, че много европейци, а и не само европейци, познават главно историята на Западна Европа и на съседните държави, но не познават достатъчно добре българската история и култура“, подчерта той.
Попитан как възприема опитите на други държави, например Русия, да изкривят истината за историческата роля на България за развитието на кирилицата, Немет каза:
„Това е политика. Това не е история. Историята се основава на факти. Знае се, че кирилицата идва от Балканския регион, от делото на Кирил и Методий. След това идват Св. Наум Охридски и Св. Климент Охридски. Те са много важни за кирилицата. Според това, което аз знам, руснаците просто по-късно възприемат тази писменост“.
На уточняващ въпрос как унгарската историография разглежда Климент и Наум Охридски, докторантът отговори следното:
„Знам, че в Северна Македония казват, че са македонци, а в България – че са българи. Според мен те са много важни за българската общност и българите имат основание да ги възприемат като свои, защото говорим за старобългарски език, докато в много други езици се използва терминът старославянски език. Това е българската традиция. Те са живели на територията на днешна Северна Македония. Македонците също могат да ги приемат като свои национални герои. Това е разбираемо. Но според мен това е общо наследство. Разбира се, мисля, че те са по-тясно свързани с българите, отколкото с когото и да било другиго“. | БГНЕС
