Въпреки всички пари, реклами, инфлуенсъри и инфуенсърки, прокламиращи ЕС и ценностите му, българинът тази година установи, че евроатлантическият европейски път се оказва силно воняща, пълна с фекални отпадъци и непочиствана канализационна тръба.
Някак си напоследък дори бананите не могат да запълнят празнотата в надеждите на българите. Ние сме на кръстопът в ценностите и идентичността си.
През 90-те ама много ни се искаше да сме европейци. Незнайно защо някои бяха убедени, че досега сме били в Азия или Африка. Аз лично не бях останала с таквоз впечатление, ама те Сорос и компания като дойдоха в България, и ни убедиха, че трябва да вървим към Европа.
Тук си припокриха мнението с това на хан ювиги Аспарух, който преди повече от 13 века не само е стигнал до тая идея, ами и я е изпълнил. Но взеха да ни убеждават, че Европа имала някакви таквиз ценности, които били много ценни и ние трябвало да ги имаме.
Най-накрая се оказа, че ценностите били просто банани през цялата година, но май твърде късно разбрахме къде точно ни ги позиционираха.
Свободата на словото също била европейска ценност и такваз на демократичните държаави. Хубаво. Ама си спомням как в училище се подигравахме с комсомола и разправяхме вицове за СССР и партията-майка БКП и ни се разминаваше най-много с едно:
„Ей, диванета, няма да станат хора от вас!“.
Свободата на медиите да приемем, че е ценност, но още към 1995 всички, които си въобразиха, че са независими медии и журналисти, бяха разкарани от обществената сцена и всички медии се канализираха в едно русло, като автоцензурата и грантовете направо изядоха с парцалите свободата на словото.
Разбрахме, че сме имали и някакви граждански права. Например да гласуваме за 300 броя партии. Накрая пак се оказа, че всички 300 броя партии са проекти на американските другари, та ситуацията се получи като тази на избора между БКП и БЗНС при изборите преди 1989 година.
Но пък остана илюзията – съща като тази да се изпуснеш в панталоните, но да имаш хрема – на теб ти е топло, ама всички наоколо разбират, че нещо не е наред.
Ценност се оказа и това всички умни и работливи българи да могат да отидат да слугинстват в Европа за повече пари. А повече пари там плащаха, защото тук американските и европейски другари приключиха, разграбиха и унищожиха икономиката ни и селското ни стопанство.
Та, свободата на пътуване се оказа свобода България да се обезлюди и три милиона българи да се изнесат от местопроизшествието тук.
Ценност се оказаха и правата на различните. Общо взето дотога си съжителствахме мирно и тихо и с роми и с различно сексуално ориентирани и нямаше никакви проблем. След това ни обясниха, че сме ги дискриминирали, защото не можели да се изявяват.
То не знам като си падаш по твоя пол, как се очаква точно обществено да се изявяваш, ама не сме им го разрешавали. Е, разрешихме го. Започнаха прайдовете, а на цяла една група беше предоставена ненаказуемост за престъпленията и беше оставена на пълна издръжка от държавата. Накрая ценност се оказа да ни се качат на главите и с гласовете си да ни определят бъдещето.
Ценност се оказа и да мразим Русия. Това мирното съвместно съществуване между държавите с различен обществен строй, което учихме по времето на злия комунизъм, се оказа, че не е ценност и задължително трябва да мразим Русия, за да се докажем пред САЩ.
Някак си се оказа, че някой някъде някога е хвърлил две атомни бомби и е избил стотици хиляди мирни жители, но никой не знае кой точно, ама в никакъв случай не са САЩ, защото те не правят таквиз работи.
Те развяват демокрация и я налагат с танкове и сила на тези, които не искат да са чак толкоз демократични и най-вече отказват да дадат достъп на американските другари до ресурсите си.
Ценност се оказа и да мълчиш, когато държавата те прави на шебек. И се опитва да те затваря в дома ти без право да излизаш, насилствено да те тества и ваксинира и да ти забранява да ходиш по улиците. Тези, които нагло заявяват, че държавата няма право да прави таквоз нещо, бяха обявени за врагове на човечеството и отнесоха клетви до девето коляно.
Ценност се оказа и парите да си държиш в банка. Като плавно нещата станаха от това да си държиш парите в банка, за да печелиш от лихвата, до това да плащаш на банката лихва, за да си държиш парите в нея, а банката всеки път да те разпитва дали имаш познати в Русия и Бурунди и имаш ли биткойни, преди да ти отвори сметка, за да държи твоите пари в нейните трезори.
Което, ако някой се замисли логично, е пълна идиотщина, но пропагандата убеди ментално ощетените, че така трябва да бъде.
Ценност е и войната. Американските и европейски другари много искат да воюват с Русия. Това, че българите не искаме, явно не ги впечатлява. То и да искахме, с две шепи боеспособни мъже и три танка от миналия век не знам докъде ще го докараме, то е срамно в такъв състав даже и да се предадеш по време на война. Но пък добре се плаща да се призовава за таквиз работи.
Ценност е и премахването на паметници. Особено голяма ценност. То може в европейска България пенсионерите да гладуват, а деца да измират, защото родителите им нямат пари за лечение, но първостепенна грижа на управляващите е да заличат спомена за Русия в съзнанието на българите.
Незнайно защо, това се оказва по-важно от икономиката, инфраструктурата, доходите и покупателната способност на хората, както и от мръсния въздух и боклуците, от които сме заобиколени навсякъде.
Но най-висша степен като ценност получи ибрикчийството. Дори раздават награди „Златен ибрик“ и грантове като награди.
Естествено, само за ибрикчийство към американските и европейски другари, на които екстрементите явно на някои българи и небългари им миришат на рози и пари.
Всъщност като теглим чертата, европейският път си е най-обикновена канализационна отходна тръба. И го казвам с пълното съзнание на българка, която е европейка и на която дедите от 13 века са европейци.
Елена Гунчева-Гривова
