Грешката, както отбелязва често цитираният писател Макс Фриш, е била, че „искахме работна ръка, а получихме хора“.
Изблиците на насилие повдигат въпроса какво знаем за мигрантските общности и дали изобщо искаме да научим повече за тях.
Младежките протести, прераснали в безредици, отново поставиха въпрос, който няма да престане да вълнува западните общества: какви са последиците от имиграцията за общественото единство?
Този въпрос съпътства германското общество още от времето на т.нар. „гастарбайтери“ – понятие, което днес се смята за неприемливо, но навремето е било използвано с искрени намерения. Работниците от чужбина е трябвало да получат в Германия възможности, които не са имали в родните си страни, но които биха могли да осъществят благодарение на престоя си там.
Грешката, както отбелязва често цитираният писател Макс Фриш, е била, че „искахме работна ръка, а получихме хора“.
Може да се каже и по друг начин: мислехме за икономиката, но получихме култура. Днес тази връзка се оспорва. Изследванията, посветени например на младите хора, омаловажават връзката между миграцията и културата.
Единодушно се твърди, че определящият фактор за различията между социалните среди е социалното положение, а не културата или произходът, независимо дали става дума за хора с мигрантски корени. Принадлежащите към висшата или нисшата класа мислят и чувстват приблизително по един и същ начин, независимо дали имат мигрантски произход, или германски корени. Разликата е, че имигрантите са по-силно представени в едни социални среди, отколкото в други.
Културата някога беше в основата на миграционните политики
Твърдението, че културата, манталитетът и произходът не оказват влияние върху социалните отношения, е изненадващо. Какво се случи с мултикултурализма?
В ранните концепции за имиграцията културата заемаше централно място. Ценностите, традициите и различните култури трябваше взаимно да се обогатяват, а за тази цел първо трябваше да бъдат признати като самостоятелни явления.
Колкото повече обаче взаимното обогатяване се оказваше пожелателна представа, а конфликтите излизаха на преден план и призивите за „водеща култура“ ставаха все по-силни, толкова повече мултикултурната визия потъваше в един мултисоциален свят.
В този свят културните различия и техният потенциал да предизвикват конфликти просто се заличават чрез определения.
Показателно в това отношение беше изказването на Борис Писториус след безредиците, в които видимо участваха много младежи от мигрантски общности.
„Какво всъщност означава мигрантски групи? Това хора ли са, които живеят в Германия вече трето поколение и имат германско гражданство? Къде трябва да спрем да правим тези разграничения?“, попита той.
Очевидно идеята е, че след като човек получи германско гражданство, за него може да се говори единствено през призмата на социалното му положение, но не и на произхода и културните влияния, които са го формирали.
Притежателят на германски паспорт се приема за толкова добре или толкова зле интегриран, колкото всеки друг гражданин.
Мигрантите като пролетариат на постмодерността
Не е изненадващо, че последователите на мултикултурните идеи, от Зелените до Лявата партия, искат всеки пристигащ в страната да получава гражданство и избирателни права възможно най-рано.
Ако интеграцията се определя единствено чрез социални критерии, мигрантите се превръщат в пролетариата на постмодерността, който настоява утвърденото общество да поеме основната отговорност за тяхното интегриране.
При неуспешна интеграция, следвайки тази логика, вината не е на имигрантите, а на нежелаещото да се промени, отдавна установено и социално негъвкаво общество.
По този начин миграционната политика се е превърнала в политика на идентичността. В центъра ѝ стоят социалното признание, равните възможности, дискриминацията и участието в обществения живот.
В Берлин политиката на идентичността скоро ще определя управлението на града, при това с връзки към мигрантска среда, която показва не положителната страна на имиграцията, а нейната културна сянка.
Това включва и паралелните общества, от които дори жената, стремяща се към поста управляващ кмет, трябва да се страхува.
За социално ощетените и неуспелите сред мигрантите и техните деца, които не са постигнали обществено издигане и признание, а те все още са немалко, убежището не е социалната принадлежност, а културата и религията.
Колкото по-неуспешна е интеграцията, толкова по-голямо значение придобива произходът.
Хората от уязвимите мигрантски среди и техните политически защитници правят разграниченията много по-съзнателно дори сред третото или четвъртото поколение имигранти, отколкото Писториус се опитва да внуши.
Израз на това са не само изолацията и затварянето в собствените общности, но и насилието, което се разрази във Франкфурт и на други места.
Съпротивата срещу миграционната политика набира значителна подкрепа
Противодействието срещу миграционната политика, вдъхновена от идеите за идентичността, е не по-малко радикално.
Отговорът на „Алтернатива за Германия“ (АзГ), основан върху „етнокултурното“ разбиране за народ, допуска противоположната грешка. Партията обяснява всички социални различия чрез културни и етнически характеристики и твърди, че те са непреодолими.
Подобен начин на мислене има дълга традиция в представи като „народната душа“.
От тази гледна точка чужденците никога не могат действително да станат част от германското общество. Дори когато притежават германско гражданство, те остават само търпени чужденци.
Единственият начин да избегнат подобно разграничаване е да се асимилират, тоест напълно да се слеят с германската идентичност.
„Алтернатива за Германия“ също води политика на идентичността.
В сблъсъка между тези две крайности – лявата и дясната политика на идентичността – ще бъдат счупени още много витрини.
Постоянният възход на АзГ показва, че партията е намерила отговори, които се радват на обществена подкрепа.
За да бъде спрян притокът на привърженици към нея, със сигурност няма да помогне отказът изобщо да се забелязват мигрантските общности.
Също толкова безполезно ще бъде имиграцията да се разглежда единствено като социално явление.
Изблиците на насилие ще доведат дори самите мигрантски общности до осъзнаването, че имиграцията може да се превърне не само в социално, но и в културно изпитание за всяко общество. | БГНЕС
–
Коментар на Джаспър фон Алтенбокум за изданието „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“.
