По времето на атеизма баба Йова ми казваше: „Събери си трохите и ги изяж, защото Дядо Боже ще те накаже“. Аз съ-бирах в шепа трохите от масата и ги изяждах. Казваше ми също, че е грях да не си събереш трохите от масата. Така научих, че неуважението към хляба е грях. Всъщност Първородният грях е свързан също с храна – става въпрос за един плод, който художниците от Възраждането нарисуваха като ябълка.
По-късно виждах как моите родители уважават хра-ната. Мама беше майстор готвач, но никога не унизи храна-та. На тържествени семейни празници се оставяше къшей хляб и паница за мъртвите, за Господ, който сядаше с нас на масата. А ако не го изядеше се раздаваше за „Бог да прости“ на възрастните комшии. И те се навеждаха и целуваха детската ми ръка, защото е държала хляб. Ръката, която държи хляб е свещена.
Децата ми, две на брой, също се учеха на уважение към хляба. Учеха се да целуват ръце на възрастни хора, които са държали (и изработили) повече хляб през живота си. Хлябът и храната са плодовете на познанието. Може би защото започваме да опознаваме света първо чрез храната… Спомних си тези неща гледайки заставките на Hell`s Kitchen – едно „кулинарно шоу“ в една от телевизиите ни. В заставката се хвърля храна, греши се пред Бога. После в тази телевизия се дават и религиозни предавания. И се говори също така за необходимостта от религиозно образование. А то започва от мига, в който спреш да се гавриш с хляба и храната. Когато осъзнаеш, че не Плода на познанието е първородния грях, а замерянето с тази ябълка, с този хляб… Вместо да ги отделиш на масата, за да покажеш, че Бог е добре дошъл на нея…
Христо СТОЯНОВ
