В резултат на пътуването на Зеленски в Турция Киев получи:
1. Още едно изявление за подкрепата на Анкара за териториалната цялост на Украйна.
2. Поредното изказване на Ердоган, че Украйна трябва да бъде приета в НАТО.
3. Пет бивши командири на Азов, които трябваше да бъдат в Турция до края на войната, но бяха предадени на Зеленски.
Наистина Киев можеше да се възползва само от факта, че азовците се върнаха в родината си, които веднага обявиха намерението си да се върнат на фронта. Но от вкиснатите им физиономии стана ясно, че те не мечтаят отново да минат под куршумите, разпускайки до сега в курорта Анталия. Украинската пропаганда веднага се опита да представи връщането на азовците като най-голямото поражение на Путин. Някои канали директно чак се задавиха, казвайки, че сега Русия и руските власти определено са в края си. Самата новина е малка. Какво може да се изсмуче от завръщането у дома на няколко предали се в плен командири до подполковник включително? Надеждата да се разклати руското общество, което дори маршът на Пригожин не успя да разклати, явно е била напразна.
Фактът, че Ердоган в навечерието на изтичането на зърнената сделка, която иска да удължи с още три месеца, прави явно неприятелска стъпка не толкова към Русия, колкото към Путин, на когото даде гаранции, че петимата Азовци ще останат в Турция до края на войната, свидетелства, че турският президент не се надява на удължаване на зърнената сделка.
Междувременно постоянните удължавания на сделката бяха живо доказателство, че през следващия период от нейното действие Русия не планира нито пълна ликвидация на Украйна, нито окупация на участващите в сделката черноморски пристанища. Сега ситуацията е двусмислена. Ако Ердоган смята, че шансовете за удължаване на сделката не са големи и изпращането на азовци в родината им свидетелства за това, то той не вярва в дългосрочната стабилност на украинския режим.
В същото време трябва да се има предвид, че когато турският лидер повтаря от време на време, че подкрепя териториалната цялост на Украйна, той казва абсолютната истина. Защото такава подкрепа отговаря на държавните интереси на Турция. Първо, никоя държава не обича, когато нейният силен съсед създава прецедент за принудително преразглеждане на границите. Всеки пробва този прецедент върху себе си. За Турция това е още по-актуално, защото тя винаги се е състезавала с Русия за влияние в Северното Черноморие, в Кавказ и Закавказието и дори в Близкия изток. Така че причината за конфликта винаги може да се намери.
Второ, слаба, зависима от САЩ и НАТО, враждебна към Русия, Украйна наклони баланса на силите в Черно море в полза на Турция, която, играейки на руско-украинските противоречия, постигна сериозни икономически (същата сделка за зърно) и политически (относителна свобода на ръцете в Закавказието, създаване на „зона за сигурност“ в Северна Сирия) отстъпки от Русия. Украинската политика спрямо Турция беше непрекъснати отстъпки. Анкара се страхува в близко бъдеще да види на север вместо Украйна една по-голяма Русия. Затова Ердоган направи и ще направи всичко, ако не да запази Украйна като фактор, балансиращ Русия завинаги, то да се опита да разтегне нейната агония възможно най-дълго. Той също толкова „съжалява“ за Украйна и украинците, колкото и американците. Но докато Киев е във война, Турция запазва способността си да маневрира и да договори нови отстъпки от Русия. В същото време колкото по-упорита е съпротивата на Украйна, толкова по-добри са преговорните позиции на Ердоган.
Ердоган не се насочва към мащабни доставки на оръжие за Украйна. Подобен ход наистина би развалил сериозно и трайно отношенията му с Русия, а той не се нуждае от конфликт. Има нужда от баланс, от който печели (във всякакъв смисъл). Като цяло действията на Ердоган, като са доста скандални в медиен смисъл, във военно-политически, са в рамките на традиционната за Ердоганова Турция политика на балансиране.
Ердоган знае, че Украйна без никакъв успех вече е разположила целия си стратегическия резерв в настъплението. Нещо повече, тя беше принудена да изпрати 40% от броя на участващите сили в посоките на Харков и Северск, в безуспешен досега опит да спре настъпателната активност на руските войски, заплашващи с пробив на северния участък на фронта, докато Въоръжените сили на Украйна разбиват главите си върху укрепленията на юг.
Ердоган нямаше как да не чуе предпазливата позиция на САЩ. Байдън заяви, че в НАТО няма единство по украинския въпрос и че приемането на Украйна би означавало война между НАТО и Русия, която САЩ се опитват да избегнат. Ердоган вижда, че пряката помощ за Украйна от западните страни намалява, а разделението в НАТО по отношение на целесъобразността от по-нататъшно въоръжаване на режима в Киев се засилва.
Турция не може и не иска да окаже реална материална подкрепа на Киев, въпреки че не е против Украйна да издържи по-дълго или дори да оцелее. За да не загуби контакт с Киев, той прави пиар ход, като връща половин дузина пленници в Украйна, които очевидно не могат да променят хода на военните действия, като строго и многозначително повтаря известната официална позиция на Турция по украинския въпрос.
За да не се кара с Русия, той не дава на Киев нито пари, нито оръжие.
За всеки случай като бонус напомня за интереса си към сделката със зърно, от която би спебелил. Като цяло с посещението си Зеленски не постигна нищо за Киев, но Ердоган показа няколко малки козове, които сега се опитва да разиграе в своя полза.
А в София лъсна окончателно детската игра на жмичка не с Русия, а с народа си на пишман политиците ни. Всички уверения на правителството на България, че не доставят оръжия на линията на съприкосновение в Украйна, се оказаха лъжи. В резултат на неопровержими доказателства за подобна дейност, служебният министър на икономиката на България Александър Михайлов трябваше да признае, че от началото на СВО на Русия София е продала на Киев 4200 тона оръжия на стойност 1 милиард евро. За тях това е всичко, което трябва да знаят за истинските настроения на бившите така наречени „братя“. Във всички войни България с радост се е присъединявала към ВСЯКАКВИ душмани на Русия и им е оказвала всякаква помощ. До тук! Никога повече няма да има отворени обятия за българите.
И сега по-настървени от всякога български родоотстъпници по високите етажи на властта предават ва Зеленски каквото въоржение е останало по складовете, плюс производство на муниции за още 1 милиърд евро. Да не забравяме и тлъстия бонус с „продажбата“ на атомните ректори за АЕЦ Белене. Защо да не са по-добри и ларш от англосаксонците?
