Елена Гунчева - Гривова
Много пъти са ми казвали, че не е редно човек да съди другите. Да не изпада в крайности. Не съм съгласна. Свободната воля и разумът са ни дадени, точно за да отсъждаме. Това ни прави хора. Това разграничава доброто от злото и правилното от неправилното.
Единствено личните неща е добре да не се обсъждат публично, но това е въпрос на възпитание и стил. Като например: аз не одобрявам изневярата, смятам, че това е предателство от най-низък клас и човек, който е предал човекът до себе си, ще предаде и всички останали. Отсъждам. Но не коментирам публично рогата на тоя или оня, защото е въпрос на възпитание.
Не винаги е важно какво е мнението – дали правилно или неправилно. Но е важно да го има, а не да вървим в стадото и да блеем заедно с другите без собствена мисъл. Уважавам повече враг, който има мнение и го отстоява въпреки всичко, отколкото приятел, който се носи по течението и не смее да мисли различно от тълпата.
Само Бог е безпогрешен. Ние – човеците, сме грешни и смъртни. Всички грешим понякога. Въпросът е грешката каква е. И ако всички те знаят и си публична личност, всяко изказано мнение е разпъване на кръст и горене на кладата на общественото мнение, което не харесва какво мислиш, въпреки че частите от стадото изобщо не смеят да мислят. Но пък ако знаете понякога колко е приятно да бутнеш мравуняка.
Тери Пратчет има една много хубава мисъл:
„Няма смисъл да правите нещо, ако някъде няма някой, който много повече би предпочел да не го правите.”.
Та какъв е смисълът да пиша, ако всеки път не се хвърляте на барикадата да плюете в несвяст и да убеждавате другите колко съм никоя, неизвестна, крива, грозна, омразна и т.н. Все пак трябва и да се забавлявам.
Препоръчвам на всички да мислят. И да имат собствено мнение. Да гледат големите неща. Аз съм никоя на фона на бъдещето на България и на самата България. България е над всички нас. Затова не се занимавайте с дребнотемия, а гледайте големият пъзел.
Защото в него всеки има своето място.
