20.05.2024

Срещаме се…
Пожелавам се…
Изживяваме…
Умаряме се…
Разделяме се…
Страдаме…
Отново се влюбваме, разумно… уж премерено… по интереси… по предписание, по препоръка..!
Мислим, надяваме се… че този път правим по-правилния избор… за себе си…
Дали? Или..?

Живеем във време, в което връзките и (об)връзването са по-краткотрайни от срока на ботокса… хилорона в устните ни…
Старомодна ли съм…
Да искам да правя палачинки… за някого… да се разхождам(е)по брега на морето… да планираме следващата година, не за предстоящата нощ… не за един уикенд!
Трудно се среща такъв човек… за това има и самотни(ци)… Сами! Защото най-тежката самота е на несподеленото щастие… на изтърпяваното съжителство.

Ретро хора, които винаги ще искат истинските неща, не хвърлени думи, не празни обещания…
С всяка следваща връзка сме по-пестеливи на емоции, чувства, мисли… ограничаваме се… из(!)меняме се… отново страдаме…
Цикличност на болката!
Като виенското колело… всичко е до болка познато… а очакваме различен край!

Яна Дякова