Цялото управление на Кирил Петков и Асен Василев е зрителна измама.
Удивен съм как една пътуваща циркова трупа взе властта (никога няма да забравя първата снимка на Румен Спецов като шеф на НАП като културист, което веднага ми светна, че в тези има нещо напълно налудно и евтино мошеническо), макар и за малко, и я употреби така само за шест месеца, че и Бойко Борисов им завидя.
Новото поколение от стартъп изманиците компресира времето за корупция като добрата стара MP3 – краде бързо и веднага, и не оставя нищо след себе си. Това е стар сюжет.
Битката между Кирил и Асен от една страна и Бойко Борисов от друга прилича много на онзи момент от „Кръстникът“ когато напористата млада мафия в Ню Йорк искаше да продава наркотици, а Марлон Брандо искаше да остане в традицията на алкохола, хазарта, проститутките и баналната политическа корупция. Той беше престъпник консерва, а те престъпници либерали от бъдещето.
Опитаха се да го убият и не успяха, а неговото поколение в лицето на Майкъл взе реванш и ги очисти. После взе търговията с наркотици и стигна чак до Ватикана. После убиха дъщерята на Майкъл, а той плака горко, но това все пак беше филм от миналия век. С много голяма доза романтизъм и идеализъм. Най-добрият, според мен, но той разврати задълго цели поколения, които откриха чара на криминалния манталитет.
Разбира се, че не филмът е причината, той е симптом, но изигра значителна роля във формирането на политиката на задръстения и грижливо отглеждан от комунизма престъпен ум, който диктатурата сдържаше, но който изпусна съвсем контролирано след 1990-а през целенасочено финансиране само на избрани прости, но оправни и с чувство за справедливост деца, които бързо се превърнаха в мутри.
Колкото и парадоксално да звучи – Кирил и Асен са тяхно продължение, а не алтернатива. Това е традицията на криминалния ум, който от аналогов се превръща в дигитален, както навремето от социалистически бързо се преориентира в капиталистически. Става дума за едно и също, затова нямам никакво съмнение, че все някога ще се срещнат в заедност, както им повтаря Доган от 15 години:) При тази абсолютна липса на морален избор, все пак в политическо отношение бих останал при алкохола и контрабандата.
Наркотиците са ми инфернална реалност. В Борисов има човечност, в тези няма. Никога няма да гласувам за ГЕРБ, никога няма да забравя техните престъпления и това, което Бойко Борисов донаправи за развращаването на този инфантилен народ, но все пак ги предпочитам от наркоманската оргия на младите лъвчета от промяната, които минаха през тази страна транзит, като я оставиха без настоаще (Газпром), без минало (Македония) и без бъдеще (сборът от първите две) само за шест месеца, за да направят бързо няколко стотин милиона и да си ходят.
Това е много пошла версия за тяхното пребиваване в политиката, но за съжаление е единствената вярна. Останалото е измислица и кризисен пиар. Включително и този с ръката по стълбите на властта.
Явор Дачков
