01.03.2024

Българи, преди 145 години на тази дата се подписва Сан-Стефанският мирен договор между Русия и Османската империя, като за първи път след пет века тежко и кърваво робство, България отново се появява като държава на картата на света. Пет века на кланета, насилствено помохамеданчване, кървав данък, унижения и робство. С активното участие на днешните ни съюзници – англичани, немци, евреи, които активно участват в кланетата над българите. Имаме една братска държава и тя е Русия. Не само заради Трети март, а и заради това, че е отворила границите си за бягащите от османските зверства наши сънародници.

Българи, никога не трябва да забравяме Баташкото клане, Априлското въстание, Велчовата завера, въстанието на Константин и Фружин, стотиците войводи и хайдути, които пет века в тъмното робство са се борили за българската свобода. Не трябва да забравяме изкланите жени и деца в църквата в Батак. Не трябва да забравяме изкланите и избити българи от османците, начело с чужденеца Сюлейман паша /всички го знаем от коя народност е/. Не трябва да забравяме бесилото на Левски и смъртта на Ботев. Не трябва да забравяме кръвта на хилядите загинали руснаци, с която кръв е напоена земята на България и нашата свобода.

Свободата ни беше дадена от Русия. Само предатели биха отрекли това. Защото българите не са имали възможността като брой и въоръжение сами са да се освободят. И трябва да благодарим, докато я има България, на Руската империя, че е водила война и за нашето Освобождение. Защото какво щеше да се случи, ако тогава, на Трети март в Сан Стефано, Русия не беше поискала България да стане независима държава? Какво щеше да стане, ако Русия беше решила да присъедини българските територии към някоя друга съседна държава? Какво щеше да стане, ако тогава на преговорите не беше поставен въпроса за българската държава, за която днешните ни съюзници бяха забравили, че е съществувала! Помнете – не Англия, не САЩ, не Белгия, не Германия са поискали да има българска държава, а Русия! Затова и поклон доземи и вечна благодарност към руския народ!

Помнете и това, че свободата е процес. Тя не е нещо готово. Свободата е в ума, свободата е в постоянната готовност за съпротива на робството. Някои ги освободиха, но останаха роби в душите си. Някои днес все още са роби в сърцата и умовете си. Роби на парите, роби на интересите, роби на постовете си. Те затова не признават Освобождението – защото няма такава омраза към свободата, както от страна на роба, който иска да бъде такъв!

Честит празник на свободните българи! Свободата ни беше дарена, но наш дълг пред историята и кръвта на падналите в бой за свобода, е да продължим да се борим за свободата и независимостта си.

Да живее България! Русия, благодарим!

Елена Гунчева-Гривова