15.04.2024

The missiles are aimed at the sky at sunset. Nuclear bomb, chemical weapons, missile defense, a system of salvo fire.

Вчера, 26.02. словашкият премиер Робърт Фицо беше първият, който откри завесата пред опасността от поредното грандиозно човешко жертвоприношение, което заплашва света.

Относно Парижката среща на лидерите на ЕС той каза следното: “…редица страни от НАТО и ЕС обмислят да изпратят свои войски в Украйна на база на двустранни договори“.

Фицо заяви, че „го побиват тръпки“ от изпратените материали за обсъжданията.

По същото време френския президент Емануел Макрон съобщи, че допуска изпращането на военни контингенти от страните на ЕС в Украйна.

“Днес все още нямаме официален консенсус за изпращане на сухопътни войски в Украйна, но това не е изключено”, заяви той, добавяйки, че западните страни ще направят всичко, за да не може Русия да победи в този конфликт.

Горе долу по такъв начин започнаха и предните три световни войни. Ако питате защо пиша, че са три, то “трета” наричам студената война, която, слава Богу, не взе милиони директни жертви заради страха от ядреното оръжие, но си беше истински глобален конфликт.

Кой и защо иска отново да се леят реки от кръв и отново светът да потъне в разрушения, страх и мъка?

Пак са същите “стари познати” от лондонското сити, камарата на лордовете и Уолстрийт, като в съвремието към тях спокойно можем да добавим и участниците в Давоските позорища. Съвсем същите подпалиха предните три войни.

Причината беше, че те изпадат в кръвожаден ужас от възможността един ден да не могат да мачкат, грабят и манипулират целия останал свят. Днес те за пореден път доказват, че са готови и на най-долни мерзости, за да постигнат целите си.

Така беше преди 110 години, преди 85 години и в 1946. Така е и сега.

Първата световна война започна през лятото на 1914 година. Формалният повод беше убийството на Австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд от сръбския националист Гаврило Принцип в Сараево. По тази причина Дунавската империя обяви война на Сърбия.

Но всичко беше предварително подготвено от британските служби. Сърбия беше само повод.

Реалната причина беше Англия да смаже новосъздадената и бързо развиваща се Германска империя, а заедно с това да отслаби цяла Европа и Русия. Германия, Русия, Франция, Румъния, Гърция, Италия, Сърбия, България проляха реки от кръв Общо в тази война загинаха над 18.5 милиона души, а единствен голям печеливш беше англосаксонската империя в лицето на Обединеното кралство и САЩ.

Втората световна война не започна когато Германия нападна Полша на 01.09.1939, както пишат манипулираните училищни учебници, а два дни по-късно, когато Англия и Франция обявиха война на Германия, уж защото са поели гаранции за Полша.

Разбира се, поляците в случая бяха само повод и пушечно месо. Целта на войната пак беше, за да се обезкръвят СССР, възродената националсоциалистическа Германия и Европа.

И този път английските служби си бяха свършили работата перфидно. Отклониха германското внимание от себе си и сблъскаха Хитлер и Сталин. Загинаха между 60 и 70 милиона души.

И накрая англосаксите пак се оказаха големите печеливши. Доларът стана световна валута и Западна Европа де факто стана англосаксонска колония.

За двете войни умишлено не споменавам други театри на военни действия, поради краткостта на текста.

Стигаме до Третата световна война. Това беше студената война между доминирания от СССР социалистически блок и старите ни познайници от двете страни на атлантическия океан. Този конфликт започна веднага след първия.

Германия беше завинаги унищожена като опасност, но англосаксите допуснаха СССР да извлече, макар и с цената на огромни жертви, значителни геополитически изгоди от Втората световна война. Те не можеха да допуснат съперници.

На 05.03.1946 год. Уинстън Чърчил изнесе “знаменитата” си реч във Фултън, с която директно беше положено началото на Третата световна. Разбира се, пак бяха използвани познатите от предните войни “дъвки” и клишета.

Чърчил призова Великобритания и САЩ „неуморно и безстрашно“ да прокарват принципите на свобода и човешки права като „съвместно наследство на англоезичния свят“ и да се борят със СССР, тъй като той не споделял тези “принципи”.

Още на 14.03. Йосиф Сталин определи речта на Чърчил като „опасен акт, който цели да се посее семето на раздора между съюзниците и да се затрудни сътрудничеството им“, а самият Чърчил нарече „подстрекател на войни“.

Обаче студената война си продължи, като методите, манипулациите и провокациите бяха абсолютно същите като в предните два конфликта. Този път “гореща фаза” нямаше, тъй като горбачовска Русия капитулира без бой.

Англосаксите отново станаха господари на света. Русия и държавите от нейния блок бяха подложени на поредно ограбване и за много години бяха изключени от световната надпревара.

Така стигаме до наши дни и чукащата на вратата Четвърта световна. Причините за нея са абсолютно същите като в предните три.

Разбира се, има малки, предизвикани от хода на историята нюанси, като например наличието на такива подконтролни на англосаксите структураи като ЕС и НАТО, напредналата глобализация (поредна мимикрия на англосаксонската империя) и възродения Китай, който днес също, заедно със събудилата се Русия, е първостепенен враг на т.нар колективен запад.

В Украйна англосаксите видяха нова Сърбия и нова Полша, чрез която да смачкат Русия, а после да разчистят сметките си и с Китай.

Разбира се, зад всичко отново са издигнати лозунгите за защита на демокрацията, свободата, отвореното общество, либералните ценности, свободния пазар и т.н.

И отново Европа може да е театър на войната, а народите и – пушечно месо за постигане на англосаксонските интереси.

Първият сигнал беше даден със сключването между Великобритания и Украйна на

безпрецедентно споразумение за сигурност на 12.01. тази година.Скоро такива споразумения бяха сключени с Германия, Франция, Италия и Канада.

Така всяка от тези държави може да изпраща войници в Украйна без да пита НАТО или ЕС, където държави като Унгария или Словакия могат да блокират колективните решения.

Подписаните договорености до болка напомнят за подобни споразумения преди първата и втората световни войни.

Тъй като управляващите в почти всички западни държави са тотално подчинени на Лондон и Вашингтон, този път няма нужда от кой знае какви сложни операции и манипулации.

Можем да дадем за пример споменатия вече Еманюел Макрон. Този бивш ротшилдов банкер е просто прислуга на англосаксите и е готов безпрекословно да изпълнява заповедите им.

С изключение на Унгария и Словакия всички ръководства на държавите в ЕС са нещо подобно.

Колкото до България – скорошното посещение на Дейвид Камерън е красноречиво доказателство, че вече сме включени в “списъка”.

Неслучайно вчера съобщиха, че България също обмисля да подпише споразумение с Украйна.

Всички тези договори са под натиска на Лондон и Вашингтон. Под същия натиск скоро войскови подразделения от много държави официално могат да влязат в Украйна, което неминуемо ще превърне конфликта в глобален.

Може би днес единственият фактор, който забавя началото на тази поредна касапница е политическата нестабилност в САЩ.

Как може да се спре това? Отговор отново ни дава Роберт Фицо: “Украйна, Русия и Европа се нуждаят от мир. И Украйна, и Русия се нуждаят от гаранции за сигурност от най-силните международни играчи.

Не приемам аргумента, че взаимното избиване на украинци и руснаци трябва да продължи, за да може Украйна да договори по-справедливи условия за мир”.

Дали светът ще успее да преодолее апокалипсиса на световната война, която е много вероятно да е ядрена, ще ни покаже само времето.

За нас остава единствено да се молим на Бога!

Иван Спирдонов