19.04.2024

Двор и ограда на къща паметник на културата не се считат за културна ценност. Само след няколко дни те вече се считат. Такъв обрат при поднасянето на публични факти бе настъпил по сагата с близо 100-годишната къща в центъра на Варна, която трябва да се превърне в зимна градина към поредната кръчма от веригата „Хепи”.

За метаморфозата съобщи общинската управа, като за източник на двете противоречиви мнения бе посочено министерството на културата (МК). „Сега“ потърси отговори как за нещо толкова важно становището се ревизира. Оказа се, че иде реч за две различни процедури в рамките на МК. Втората, всъщност, е проверка на първата и констатира нарушения.

Преди това хронологията на скандала накратко: около Нова година в двора на изключително красива къща срещу хотел „Черно море“ започнаха дейности за поставяне на преместваем обект от около 300 кв. м. (зимна градина на заведение). Те са били предшествани от дълга съгласувателна процедура. Излят бе бетон, който веднага, по нареждане на община Варна, бе премахнат. Оградата и каквото може от двора следва да се възстановят.

Оказа се, че второто становище – че дворът и оградата са ценност, е дело на инспектората към министерството, по-специално на отговорника за Североизточна България арх. Владимир Рачев. Проверката е имала за цел да установи какво точно се е случило край зданието.

„В становището се твърди (има предвид първоначалното – б.а.), че оградата и дворът не са от недвижимата културна ценност“, каза Рачев. Но всъщност близо 100-годишната къща е декларирана в списъка с паметници на културата на Варна, макар без териториален обхват и статут. Според Рачев дворът и оградата недвусмислено са ценност заради текст от чл. 79 на закона за културното наследство, визиращ точно такъв тип обекти:

„Когато единична културна ценност няма определен териториален обхват в акта за деклариране или за предоставяне на статут, за нейни граници се смятат границите на имота, за охранителна зона – територията, обхващаща непосредствено съседните имоти, а при улици до 14 метра – и срещулежащите през улицата имоти, както и уличното пространство между тях“. Тоест, според инспектора, ценността се простира не само до границите на имота, ами и имотът следва и да е защитен от охранителна зона.

Друго нарушение било фактът, че зданието е на територията на архитектурен ансамбъл. Пак по закона за културното наследство ансамбълът е структура от обекти, чийто елементи се намират в смислови и пространствени естетически връзки помежду си с прилежащата им среда, т.е. – включително двор, ограда и т.н.

Третото нарушение според Рачев, изхожда от твърдението, че оградата не е автентична. Неавтентичността се базира на свидетелства, че оградата е доста по-млада от къщата, включително заради дейности по преустройство на имота през 90-те години на миналия век (подробно – по-долу). Но Рачев, който е варненец, познавал собственика на имота тогава, а и заемал все така длъжността в инспектората, твърди че оградата през 90-те не е пипана – освен вход отстрани. Освен това самият начин на изработка, категорично говорел, че оградата е дело точно на архитекта на зданието Стефан Венедикт Попов през първата третина на миналия век.

„Има една къща на ул.“Братя Шкорпил“ – на семейство Стателови. Правят корекция на улицата, налага се да построят нова ограда. И поръчват на младия Венедикт Попов да им направи – същата е като размер, вход за файтона и т.н. с визираната днес. Ние, по-възрастните варненци, които се занимаваме с история на архитектурата, като видим този тип ограда, знаем, че е белег на създаденото от Стефан Венедикт Попов“, каза Рачев.

ДРУГАТА ГЛЕДНА ТОЧКА

От Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), който е базовият орган в процедурите при разрешаване на такива дейности, твърдят, че документите, с които работят, показват, че оградата не е автентична. Позовават се на редица снимки. От няколко, публикувани във вестник през 1930 г. в реклама на архитектурното бюро на арх. Стефан Попов, се вижда, че автентичната ограда не е била на регулационна линия. Изградена е била с колони с различнa височина и бетонни шапки. Няколко години по-късно е пристроена от север.

На друга снимка – от 1940-те години – когато бул. „Сливница“ (тогава бул. „Георги Димитров“) все още не е бил пешеходен, подходът към сградата се е осъществявал през по-малка порта от ковано желязо, вдигната от нивото на улицата и тротоара. Освен това в документация от 1994 г. за адаптиране на сградата за целите на банка е направен проект за преустройство на ВиК и ел. инсталации, включително на оградните зидове и достъпа до имота, както и на водното огледало в двора.

Експерти, несвързани с НИНКН, но пък наясно със сложната тематика, коментираха пред „Сега“, че няма спор във факта, че дворът е културна ценност – затова е измината дълга съгласувателна процедура. Но добавиха, че няма проблем да се постави в него обект, например търговски, ако отговаря архитектурно – още повече, след като през 90-те години е имало преустройство в двора, тоест и той не е в автентичния си вид.

ОЩЕ НАРУШЕНИЯ И КАНАЛЕН РЕД

Арх. Рачев е изготвил констативен протокол и доклад до ресорния зам.-министър. „Нагоре по веригата“ ще се преценява визираните от нето нарушения наистина ли са такива, ще има ли наказания и т.н. Ако констатациите му се потвърдят, те ще се окажат „входната врата“, от която тръгна целият скандал. Но нататък има още нарушения – най-вече изливането на бетон. Него никой не го е разрешавал. Спорно е също обект от около 300 кв. м. може ли да бъде точно преместваем.

А ето принципният ред на процедурите на одобрение на дейности: едно съгласувателно становище се подписва от НИНКН, после влиза в дирекции на МК, финално се потвърждава от зам.-министър. Тоест, поне за част от нещата, отговорността не е на един човек или звено.

narod.bg