Думите-паразити пълзят по екрана и влизат през ушите ви в мозъка.
Думи като “уникално” и изрази “като цяло” пробиват мозъка ми всеки ден.
Но не е възпитано да правиш забележка на вербално бедните. Свиквам.
Но ако сте наблюдателни, ще забележите едни паразити, които живеят дълбоко във властта и завладяват говоренето. Превръщат го в плява.
И академик Денков и Кирил Петков, и Асен Василев все едно са си плюли в устата и започват всеки отговор на журналистически въпрос с паразита на паразитите:
“… ТОВА, КОЕТО ТРЯБВА ДА СЕ КАЖЕ, Е…”
Кирил, Асен, Денков и новият софийски кмет не си отварят устата без този пълнеж на екранно време. Дребнаво щеше да е, ако ей така държим сметка за готовите мантри на жужащите нищо неговорещи политици. Но всеки път когато те повтарят:
“…ТОВА, КОЕТО ТРЯБВА ДА СЕ КАЖЕ, Е…”
аз си мисля че има нещо, което не трябва да се каже. Какво ми спестяват – не ми дава мира тоя въпрос.
Ако нещо трябва да се каже, има неща, които явно не трябва да се казват. И няма да се кажат. Тия неща бяха работа на журналистите, но и журналистите вече знаят, че:
“ТОВА, КОЕТО ТРЯБВА ДА СЕ КАЖЕ, Е…”
Паразитът в устата на академика и хората от сглобката е опасен.
Но вие, зрителите, сте ваксинирани предполагам, срещу паразити. Иначе нямаше да сте толкова спокойни, когато нещата за казване са два вида – това, което трябва и това, което не трябва да се каже.
Дано да е така.
Мартин Карбовски
