Петдесет палми под наем. С това през 2012 г. тогавашният кмет на Пазарджик Тодор Попов облагородява центъра на града с идеята, че така Пазарджик ще придобие средиземноморски вид. Наемът за една палма годишно, лъже градоначалникът с колумбийския прякор Тошко Белия нос, ще е 200 лв., така че за 50-те дървета общината ще плаща по 10 хиляди лева годишно, като през зимата фирмата ще си ги прибира на топло.
Това, оказва се, не е истина. Годишно пазарджишката община е плащала за 50-те палми над 50 000 лв. – през два вида фактури за директно възлагане за наем на растителност и за поддръжка. С парите само за един годишен наем общината е можела да си купи 50 палми и даже да останат средства. Това казват от настоящата управа на града, която миналата година след местните избори наследи „кралството“ на Тодор Попов, управлявано по този начин 16 години, четем в „Капитал“.
Случаят с палмите е само един от многото примери как са управлявани парите на пазарджишките данъкоплатци, което остава извън кръга интереси на заспалата прокуратура. Наскоро „Капитал“ написа и за скандалните неустойки, уговорени по договор за рециклиране и компостиране на отпадъци по времето на Тодор Попов, които предвиждат неустойка 0.5% от стойността на договора на ден (или по 115 618 лв. дневно) дори и за 5 лева, неизплатени в срок – един перфиден начин за източване на общината.„Абсолютен колапс“
Дни след като встъпи в длъжност като кмет на Пазарджик в края на ноември м.г., новият градоначалник Петър Куленски обяви, че предшественикът му Тодор Попов е оставил „абсолютен финансов колапс“ – огромни дългове, запорирана сметка и изкуствено завишени приходи. На всичкото отгоре част от администрацията е напуснала, след като била „помолена“ от предишния кмет. Сега, година по-късно, новата администрация дава поглед върху случилото се.
„При встъпването си в длъжност заварихме близо 70 млн. задължения, заварихме и поети ангажименти за разходите, които надвишават с близо 50% приходите на годишна база“, разказва за „Капитал“ зам.-кметът по финансите, строителството и транспорта Любомир Гечев. А една община трябва да има балансиран бюджет между приходи и разходи, защото общините, за разлика от държавния бюджет, нямат този механизъм да залагат дефицит и да емитират дълг, за да се финансират, пояснява Гечев. Казано просто, те нито могат да са на минус в края на годината, нито да фалират. На хартия.
Десет месеца по-късно новото ръководство но общината е намалило дълговете и казва, че има ясен план как да преструктурира останалите задължения и да балансира бюджета. А в перспектива дори залага амбициозни планове за развитие на града в много посоки.
Задълженията са сведени до около 50 млн. лева, което е намаление с около 20 милиона. „Това все пак е огромна тежест, защото нашите приходи – местни данъци и такси, плюс изравнителната субсидия от държавата, са общо годишно малко над 40 млн. лева“, посочва Гечев. И двамата с кмета Куленски в един глас заявяват, че най-големият проблем всъщност не е само в размера на задълженията, а в тяхната структура, защото голямата част от тях – над 20 млн. лв. към момента, са просрочени задължения към доставчици.
Това са задължения, които са лихвоносещи и могат да станат предмет и на съдебни дела, да набъбнат с такси и неустойки, а те не могат да се разсрочат, трябва да се платят своевременно, казва Гечев. Куленски добавя: „Един огромен процент от тези дългове, които наследихме, са към местния бизнес, към местни фирми и работодатели, които са заплашени от фалити.“ А това означава и риск от затваряне на работни места за гражданите на Пазарджик. Ние това не можем да допуснем, казва той. Вече е изготвен план за преструктуриране на задълженията.
Планът
Идеята на Куленски и Гечев е тези многобройни задължения към доставчици да бъдат заменени с един дългосрочен банков заем, който ще се изплаща разсрочено, няма да тежи на бюджета, а ще позволи да се изплатят всички дългове, които не търпят отлагане, като по този начин се спестят средства от лихви, такси, неустойки и други подобни. Сметките на общинското ръководство показват, че при една такава операция спестените средства могат да възлизат на около 5-6 милиона от лихви, такси и наказателни дела.
Планът е да се вземе банков заем 19.5 млн. лева за срок 15 години с 3 години гратисен период при лихва, която да не е много по-висока от основния лихвен процент. Ще поканим няколко банки и ще преценим коя предлага най-добрите условия, казва Гечев. Това ще позволи на общината да продължи да функционира нормално, да изпълнява функциите си и в същото време да изплати голяма част от натрупаните просрочени задължения, казват Куленски и Гечев (вижте графиката).
Двамата обясняват и защо е необходим тригодишният гратисен период – освен другите задължения, голяма част от които са успели да погасят, общината има и банкови заеми, взети от предишното ръководство – един към фонд ФЛАГ и два към ОББ. Годишно по тях се плащат около 4 млн. лв. – главници плюс лихви.
„Целта е през следващите 3 години, в този гратисен период, да погасим поне два от тези заема и да започнем да изплащаме новия заем, така годишните разходи ще намалеят, за да може да функционира общината нормално“
Общината планира и други дейности, които да повишат приходите. Сред тях например е връщане на общинските паркинги, които досега са на концесия, инсталиране на бариери и автоматизиране на целия процес, мерки за видеонаблюдение и дигитализация на синята зона с цел повишаване на събираемостта.
В сравнение с държавата общините имат много ограничен инструментариум за приходите – основно от данъци и такси, и то в определени параметри, казва Гечев и дава пример – през последните години има кумулирана инфлация за близо 50%, растат доходите и минималната работна заплата. На държавните приходи това се отразява добре – повишават се вноските от данъците върху приходите и ДДС. Но при общините няма такъв автоматичен механизъм, който да компенсира вдигането на разходите за заплати и услуги. Това е една от причините, поради които е крайно време за повече децентрализация.
Въпреки тези си драми обаче общинското ръководство не планира да повишава местните данъци и такси. Включително и новият механизъм за такса смет ще изчака, макар че вече имат и готова концепция как това трябва да се случи.
narod.bg
