Прочитайки следващите редове установих, че от доста време се рея над „кукувичето гнездо”, постоянно задавайки си като истински академик сакралния въпрос – „Акадеймие” – химикалката, очилата, някакъв предмет и отчаяно най-накрая… „долуподписания”?
Много хора са чували за болестта на Алцхаймер, най-често в популярната интерпретация, която звучи кратко и ясно: сенилна деменция. Ако се задълбочим малко, научаваме, че болестта на Алцхаймер е състояние, при което мозъчните клетки постепенно умират, причинявайки прогресивно влошаване на паметта, мисленето и други умствени функции. В резултат на това с течение на времето човек престава да разпознава дори членовете на семейството и губи основни умения за самообслужване. Изглежда като естествен процес и типичен за старостта. Ако е така, тогава защо да се притеснявате преждевременно?
Такова разсъждение беше абсолютно правилно за хората от 20-ти век, но след това настъпи 21-ви век и експертите изведнъж откриха, че Алцхаймер се е подмладил и активирал. Специалистите вече говорят за осемкратно увеличение на риска от развитие на това заболяване в млада възраст и регистрират случаи на деменция, дори при тези в началото на 30-те си години. Така че е крайно време да се справим с този опасен гост, който, ако дойде, ще остане завинаги. Защото, засега съвременната медицина не знае как да се отърве от тази болест. Алцхаймер засяга всички когнитивни способности на човек, така че има смисъл първо да ги дефинираме и изброим. Научната дефиниция на това понятие е:
„Когнитивните способности са уменията на мозъка, които ви помагат да четете, обработвате и усвоявате информация за света около вас. Те включват различни аспекти на мислене, възприятие, внимание, памет, езикови умения, решаване на проблеми, анализ и синтез на информация.“
Нека изброим основните когнитивни способности:
Възприятието е способността да се интерпретира сетивна информация, получена от околната среда чрез зрението, слуха, обонянието и други сетива. Вниманието е способността да се фокусираме върху определени аспекти на информацията, като същевременно игнорираме други. Паметта е способността за запазване и възпроизвеждане на информация, след като е била възприета. Мисленето е процес на обработка на информация за генериране на нови идеи, решаване на проблеми и вземане на решения. Речеви способности и вербално мислене – владеене на език, писмен и говорим език, разбиране и използване на граматика, лексика и синтаксис. Дискриминацията е способността да се разграничават и разпознават разликите между обекти, събития или идеи. Способността за учене е способността да се усвоява нова информация и да се адаптира към промените в околната среда. Метакогнитивните умения са способността да осъзнаваме и контролираме собствените си когнитивни процеси, като разбиране на своите силни и слаби страни при решаването на проблеми.
От тези дефиниции става ясно, че когнитивните способности са ключови за ефективното функциониране на човека в обществото и адаптирането му към променящата се среда.
Намаляването на когнитивните способности постепенно води до болестта на Алцхаймер, която винаги е придружена от деменция, тоест слабоумие. Това явление става все по-често срещано в последно време и в широк диапазон от възрастови групи. Например, авторите на изследването Monitoring the Future питат 18-годишните от 80-те години на миналия век дали имат затруднения с концентрацията и ученето. Те отбелязват, че делът на респондентите с подобни проблеми започва рязко да нараства в средата на 2010 г. В същото време хората в повечето страни изпитват спад в аритметичните умения и други форми на решаване на проблеми. Друго проучване установи, че делът на възрастните, които не могат да използват математически разсъждения, за да преценят точността на преценките, се е повишил средно до 25% в страните с високи доходи и до 35% в Съединените щати.
И сега специално внимание за тези, които имат деца в училищна възраст. Родителите обикновено се гордеят, че децата им много бързо усвояват нови и сложни компютърни технологии за самите родители, включително чатове с изкуствен интелект. Сега чуйте какво казват експертите. Те предупреждават, че най-вероятните кандидати за ранна болест на Алцхаймер са тези, които делегират обикновени задачи на изкуствения интелект. В медиите има много информация за това как ученици на възраст 12-15 години са станали толкова мързеливи, че задават най-прости училищни задачи на ChatGPT, а след това пренаписват отговорите, без дори да ги четат.
Наскоро в Обединеното кралство беше проведено мащабно проучване за въздействието на ИИ върху когнитивните способности на човека.
В проучването са участвали 666 участници, разделени в три възрастови групи: 17-25, 26-45 и над 46 години.
Резултатите показват, че колкото по-често хората използват AI, толкова по-ниска е тяхната производителност при решаването на сложни проблеми.
Това явление е най-силно изразено сред участниците в по-младата възрастова група.
Трябва да се тестваме точно сега. В крайна сметка Алцхаймер не „пада от небето“ и е важно да открием първите признаци навреме. На пръв поглед не са никак страшни и това е голямата им опасност. Опитайте се да припомните:
– Случвало ли ви се е, когато срещнете познато лице на улицата, да не можете веднага да си спомните откъде го познавате?
И само след няколко минути изпитвате откровение: това е продавачката от магазина, където често ходя за хранителни стоки!
Или може да ви е трудно да си спомните името на някого, на когото сте били представени само преди минути.
Или влизате в стая и изведнъж се улавяте, че си мислите, че не помните защо сте влезли там. И отнема няколко секунди, за да се концентрирате и най-накрая да си спомните.
Или, връщайки се от магазина, осъзнавате с досада, че сте забравили да купите нещо от списъка, който сте запазили в главата си.
Или след излизане от вкъщи внезапно си спомняте, че парите и документите ви са останали в друга чанта/дрехи – тази, която сте използвали вчера.
Или веднага след излизане от къщи внезапно ми хрумва мисъл: спрях ли газта под тенджерата, в която се готви супата?
Или започвате да търсите предмети у дома, които по някаква причина не са на обичайното си място. След това го намирате и си спомняте, че вчера сте оставили предмета там, където по-късно сте го намерили.
Ако подобно нещо не ви се случва често, но все пак понякога се случва, знайте, че нарастващата забрава и разсеяност са първият и най-важен знак, че болестта на Алцхаймер вече чука на вратата ви.
Както знаете, по-лесно е да се предотврати всяка болест, отколкото да се лекува по-късно. Що се отнася до болестта на Алцхаймер, както вече беше отбелязано, в момента е невъзможно да се излекува и вероятността от развитие на болестта в ранна възраст се увеличава всяка година.
Има много причини за това, сред които най-важните са бързото развитие на технологиите и промените в магнитното поле на планетата, които се случват от втората половина на 20 век. А човешкият мозък, както знаем, има електромагнитна природа, следователно реагира остро на всички промени в тази област.
Тези причини са добре известни на всички, така че ще се отбележи, че и двата фактора са необратими и следователно ще засегнат голямата част от хората на Земята.
Това означава, че всички хора без изключение – независимо от възрастта и моментното състояние на когнитивните функции – трябва да вземат мерки за предотвратяване на болестта на Алцхаймер днес.
Нека да разгледаме какви рецепти предлага официалната наука за това.
1. Спете 7-8 часа всяка нощ, за да има време тялото (включително мозъка) да се възстанови.
2. Практикувайте умерена физическа активност всеки ден в продължение поне на половин час. Това може да включва ходене, плуване и силови тренировки за укрепване на мускулите.
При такива натоварвания се подобрява притока на кръв към мозъка, нормализира се телесното тегло и намалява рискът от сърдечно-съдови заболявания, които засягат състоянието на мозъка.
3. Спазвайте правилата за здравословно хранене. Оказва се, че храни като червени чушки, броколи, спанак и портокали съдържат големи количества антиоксиданти, които предпазват мозъчните клетки от въздействието на свободните радикали.
Здравето на мозъка се поддържа и от храни с високо съдържание на омега-3 мастни киселини, като мазна риба, зелени листни зеленчуци, ядки и растителни масла.
Много полезни за мозъка са зеленчуците, сушените плодове и шоколадът.
4. Стремете се да научавате нещо ново всеки ден.
Колкото повече учим и колкото по-дълбоко разбираме, толкова по-добре можем да подобрим мозъчната си функция и да увеличим способността си да учим и по този начин да живеем интелигентен живот.
Към този момент е наложително да добавите препоръката: повтаряйте често наученото, докато не бъде фиксирано във вашата памет.
Известно е, че хората запомнят най-лесно новата информация веднага след като са я научили. Ако не използвате тази информация отново скоро след като я научите, тя бързо ще изчезне от ума ви. След няколко дни ще можете да си спомните само малко от това, което сте научили първоначално.
5. Трябва да си позволите да се промените, да сте отворени за нови неща и в крайна сметка да станете различна, по-добра версия на себе си.
Светослав Атаджанов
