Архитектурата на поредния парламент показва най-уродливото лице на продължаващото престъпно управление на страната. Не визирам групировките, които наричаме „партии“, защото в тях няма нищо интересно за изследване. По-страшното е, че върховния орган за управление на страната по сега действащата конституция продължава да бъде функция на сложни и престъпни процеси, върху които никой не желае да въздейства. Не желаят да ни окажат ефективна помощ и евроатлантическите ни партньори, вероятно защото са станали вече неделима част от нещо много гнусно и много страшно. Уви.
Лично аз очаквах от тях повече, но се оказаха слабаци. Нещо повече, те нямат интелектуален капацитет за преодоляване на системни проблеми, а това е знак за още по-дълбок разпад отвътре. Публичните говорители на „демокрацията“ са нищо повече от дървени говорящи глави, поредната клиентела на новите ни господари. Същите тези щяха да бъдат и лицата на зрелия социализъм ако онази система все още съществуваше.
Промяна не може да има ако нямаме висота на обществено и управленско съзнание.
На този етап всичко се свежда до „да поделим едни пари“, но и това ще свърши. Новото време ще изисква нови хора и нов ред, който ще бъде напълно противоположен на стария. Днешните крадци, бандити и мафиоти, както и техните съучастници ще бъдат заличени от лицето на земята, а техните наследници преследвани ако трябва дори до края на света и погубени. Винаги се стига до това и сега ще се стигне.
България, обаче, все още има шанс! Остава да се намерят и българите, които да й го дадат.
Николай Марков
