Сглобката не само измами българският народ. Тя вкара страната в един самозатворен цикъл от безкрайни лъжи, измами и циркове, който постепенно ерозира не просто държавата, а самият смисъл от съществуването на политика. И мелодраматичната среднощна война на брифинги доказа това с ярка сила.
Какво превъплъщение само – гордите десни тигри, които щяха да детронират старите хиени, са се превърнали в шепа умилителни пинчери, които подскачат от страх и ужас да не би да отидат на избори. Онези, които арестуваха Борисов преди две години, сега бяха готови да се самоарестуват само и само да има нов цикъл на Сглобката, пошегува се един приятел. Изстрел в десетката.
Но, дайте да бъдем честни, ГЕРБ също не блестят от оригиналност. Този номер с мелодраматичните пресконференции вече го играха веднъж.
Когато се създаваше Сглобката, лично Борисов излезе да дава брифинг след изплуването на бял свят на скандалните записи на ПП. И пак бяха същите политически балони – оттегляме се от преговорите, ние сме партия с достойнство, смисъл, чест и всякакви други гербаджийски фантазии. Още на следващия ден след тези помпозни изявления двете коалиции пак бяха на масата и най-накрая си стиснаха потните длани в сделката по тотално прецакване на българския народ.
Всички тези сценки напомнят на комедийно шоу, на един карнавал в който всички сме взети за телевизионни заложници, които агонизират в името на просперитета на шепа евроатлантически костюмари, решени да се гаврят с държавата до краен предел.
Вижте как за по-малко от година те превърнаха рекетът в мейнстрийм, институционализираха интригите като основен парламентарен инструмент и зазидаха постоянните лъжи в основата на своята политика. Това са тези, които трябваше да дават нов път на България. А резултатът от тяхната политика е като полигон след ядрена бомба. И предстоящата поредна сватба не е никаква новост.
Спомнете си колко хора бяха излезли за промяна през 2020 година. Мероприятието беше узурпирано от тези типове и днес вече можем да кажем, че това беше спецоперация по убийството и на последната надежда.
Сетих се за едно култово стихотворение на Константин Павлов „Агонио сладка“. Началото му гласеше така: Първото ми умиране/ като преживяванe/ беше изключително./ Повторенията изхабиха чувството“.
Тук сме в същата ситуация.
Една и съща пошлост, една и съща кръчмарщина, един и същи карнавал без край. Повторенията напълно прецакаха съспенса. Този филм вече сме го гледали.
Краят му е тъжен, тъп и пълен със скандали.
Александър Симов
Дума
