Днес в Америка милиони хора правят неприемливия избор между това да нахранят семействата си или да си купят лекарствата, от които се нуждаят. Възрастните хора са принудени да разделят своите хапчета наполовина и много от тях са починали, защото не са имали достатъчно пари, за да изпълнят рецептите си.
В цялата страна американският народ се пита как става така, че ние в Съединените щати плащаме най-високите цени в света за лекарства с рецепта?
Защо почти един на всеки четирима американци не може да си позволи лекарствата с рецепта?
Как става така, че почти половината от всички нови лекарства в Съединените щати струват повече от 150 000 долара годишно?
……………………………
Преди няколко години заведох автобус с хора с диабет от Детройт, Мичиган, до аптека в Уиндзор, Онтарио. И там, в Канада, те успяха да закупят същите инсулинови продукти, които купиха в Съединените щати, за една десета от цената.
През 1999 г., преди 24 години, взех друг автобус с хора – този път жени с рак на гърдата – от Сейнт Олбанс, Върмонт до лекарски кабинет и аптека в Монреал, Канада. И там отново, със сълзи на очи, те успяха да закупят тамоксифен за една десета от цената, начислявана в Съединените щати.
Как става така, че в Канада и други големи страни същите лекарства, произведени от едни и същи компании, продавани в едни и същи бутилки, са достъпни за малка част от цената, която ние плащаме в Съединените щати?
Е, отговорите на всички тези въпроси не са сложни. Всъщност те могат да бъдат обобщени само с три думи: Неприемлива корпоративна алчност.
През последните 25 години фармацевтичната индустрия е похарчила 8,5 милиарда долара за лобиране и над 745 милиона долара за вноски за кампании, за да накара Конгреса да изпълни своите предложения.
Невероятно, миналата година фармацевтичните компании наеха над 1700 лобисти, включително бившите лидери на Конгреса на двете основни политически партии – над 3 лобисти от фармацевтичната индустрия за всеки член на Конгреса.
Междувременно, докато американците умират, защото не могат да си позволят лекарствата, от които се нуждаят, фармацевтичната индустрия прави много по-високи маржове на печалба от други големи индустрии.
Фармацевтичната индустрия прави по-високи маржове на печалба от банковата индустрия, те правят по-високи маржове на печалба от корпоративните медии и правят по-високи маржове на печалба от нефтената и газовата индустрия.
……………………………..
Според доклад „Печалбите от фармацевтичната пандемия“ през 2021 г., докато стотици хиляди американци са починали от COVID, 50 фармацевтични ръководители в само 10 компании са направили общо 1,9 милиарда долара компенсации.
Същите тези 50 ръководители са на линия да получат до 2,8 милиарда долара в „златни парашути“, след като напуснат компаниите си.
Реалността е, че фармацевтичните компании са експерти в прикриването на истинския обхват на тяхната алчност.
Те публикуват заплатите на ръководителите, опциите върху акции и бонусите като „отчетени компенсации“, но не успяват да обяснят истинската стойност на парите, които техните ръководители взимат.
Например отчетеното възнаграждение на изпълнителния директор на AbbVie Ричард Гонзалес през 2021 г. е 23,9 милиона долара. Но след отчитане на стойността на неговите акции и опции върху акции, това число скача до близо 62 милиона долара.
Отчетеното възнаграждение на главния изпълнителен директор на Eli Lilly Дейвид Рикс е 21,5 милиона долара, но с неговите акции и опции за акции този брой нараства до над 67 милиона долара.
Невероятно, докато отчетеното възнаграждение на главния изпълнителен директор на Regeneron Pharmaceuticals Леонард Шлайфър беше 6,5 милиона долара през 2021 г., стойността на неговите опции за акции доведе общата му сума до астрономическите 452,8 милиона долара.
Междувременно през последното десетилетие 14 големи фармацевтични компании са похарчили 747 милиарда долара не за да направят животоспасяващите лекарства по-достъпни, а за да направят своите богати акционери още по-богати, като изкупят обратно собствените им акции и раздадат огромни дивиденти – с 87 милиарда долара повече от това, което те изразходвани за научноизследователска и развойна дейност.
…………………………….
През 50-те години например имаше д-р Джонас Солк, който изобрети ваксината срещу полиомиелит. Работата му спаси милиони животи и предотврати парализиране на милиони хора. Изчислено е, че ако д-р Солк беше избрал да патентова ваксината срещу детски паралич, той би спечелил милиарди долари. Но той не го направи.
И когато Едуард Р. Мъроу, един от големите разследващи журналисти в историята на нашата нация, попита д-р Солк кой притежава патента за тази ваксина, това каза д-р Солк: „Е, хората, бих казал. Няма патент. Бихте ли патентовали слънцето?“
Това, което д-р Солк разбра, беше, че целта на тази ваксина е да спасява животи, а не да направи себе си неприлично богат.
……………………….
Сега нека да се върнем бързо към пандемията от COVID.
След като получи милиарди долари от федералното правителство за изследване, разработване и разпространение на ваксината срещу COVID, главният изпълнителен директор на Moderna, Стефан Бансел, стана милиардер за една нощ и сега струва 5,7 милиарда долара. Невероятно, но г-н Бансел е на опашка да получи златен парашут на стойност 926 милиона долара, когато напусне компанията. И той не е сам.
Двамата съоснователи на Moderna (Нубар Афеян и Робърт Лангер) притежават по 2 милиарда долара всеки. Един от основателите на Moderna (Тим Спрингър) сега струва 2,5 милиарда долара. Никой от тях не е бил милиардер, преди данъкоплатците на страната ни да финансират ваксината срещу COVID-19.
Междувременно, докато близо 1,1 милиона американци са починали от COVID и над 100 милиона са се разболели, Moderna реализира над 19 милиарда долара печалби по време на пандемията.
Не е задължително да е така. Реалността е, че ако Конгресът имаше смелостта да се изправи срещу алчността на фармацевтичната индустрия, бихме могли да намалим цените на лекарствата с рецепта в Америка с поне 50%.
