Белгийските традиции в мъченията на жени плюс геноцидът в Конго
Ако отидете в Белгия и посетите Брюж, наричан още Северната Венеция може да разгледате Музея на мъченията (Museu da Tortura Oude Steen).
Там ще се запознаете със средновековните садистични традиции на тази земя и ще отбележите специалното внимание, което е отделено на мъченията на жени.
На снимките виждате съоръжението “цигулка”, в която е заключена една жена и съоръжението “двойна цигулка”, в която са заключени две жени.
Без съмнение тези изобретения са били подходящи за ползване в домашни условия.
Това приспособление е наричано още “цигулката на опърничавата” и – както се твърди – е задействано в случаи на опърничавост, единична или двойна.
Кой точно решава коя жена е опърничава, какво се разбира под опърничавост и защо трябва да се наказва с такъв садизъм – не става ясно.
Защо публикувам тези снимки и знаете ли кое е по-отвратително от Музея на мъченията в Брюж?
По-отвратително е лицемерието на Западна Европа, която – заради своите собствени изродщини в миналото – днес налага нов садизъм над жените под булото на “равенство на половете” и “права на човека”.
И всякакви “конвенции срещу домашното насилие”. Уж да борели насилието срещу жени.
Перфидни лицемери.
А ако се запознаем с практиките на белгийския крал Леополд, смятан за отговорен за смъртта на над 10 милиона конгоанци и още по-голям брой с отрязани крайници – тогава вече отлично ще разберем и гузната съвест на Брюксел към мигрантите. /Което си е геноцид/.
Ще разберем защо те са толкова важни не само за бившите нацистки страни, но и за всички колониални западноевропейски страни.
Наглостта мъже да се бият срещу жени на Олимпийските игри е част от тези западни обсесии, дълбочинно вкоренени в някога извършено ужасяващо насилие.
Което дава уродливи плодове и днес, както виждаме.
И на всичко отгоре ни поучават в морални стандарти на “включване на различните”.
Не са наред с главата.
