Прочетох за бурното възмущение, че изтекла оферта на туроператор за Санторини – ама как можело такива неща! Толкова хиляди хора са напуснали острова, те предлагали екскурзия дотам!
Честна дума – единствената причина да не съм отпрашила вече към острова е усещането, че вкъщи няма да се разберем по въпроса (wink) Моят неудържим порив за преживявания ще остане неразбран на семейно ниво и макар да не виждам реална причина да не отида за три дни, ще проявя разум в името на добруването 😁
Бих носила котешка храна за всички писани, които ще видя и искам да видя как я карат магаренцата – без значение колко хора са напуснали острова, дългоухите са там.
Да помислим реално: освен ако не разсъждаваме в измеренията на Роланд Емерих (Денят на независимостта, 2012, След утрешния ден) и не сме убедени, че Санторини ще рухне в морето за около 45 минути, най-много да усетим тремора на земята.
Мисля, че това е уникална възможност в живота: да бъдеш като отшелник на приказно и желано от всички място. Залезът на Ия ще бъде посетен от неколцина японци, на които грам не им пука, че земята трепери и още неколцина фотографи.
У нас хората знаят много малко за „тъмния туризъм“ и ако посещението на саркофага на Чернобил, където все още се носи радиация е нещо, прието в целия свят, какъв е всъщност проблемът да стъпим на Санторини?
Моето предположение е, че дори земята да продължи да трепери – заради движение на магма, на междуконтинентални плочи, заради лошото настроение на самия остров, въпрос на още много малко време е туристите да се върнат и да споделят емоцията да са на мястото, което не спира да трепери.
Лияна Панденлиева
