Недялко Недялков
Благословение е, че във времена на тежки изпитания размирна България има духовен пастир в лицето на патриарх Даниил.
Развълнуваното му послание за сатанинската Олимпиада подейства успокояващо за всеки християнин и нормално мислещ човек, за всяко българско семейство, което почита традициите.
Да, ние сме за Европа, но не за онази Европа, която видяхме в Париж, спомена Даниил и това е истинско отрезвяване на фона на евроатлантическото покорство на целокупната партократична клика, обяздила публичната власт.
Къде е обаче държавата?
Омерзени, Словакия и Унгария вече се зарекоха да бойкотират закриването на олимпиадата. Да чухте обаче реакция от президента Радев, който бе мълчалив и вероятно съпричастен свидетел на гей оргията с претенции за постмодернизъм? Или за него бе по-важно да тече шопингът на съпругата му из парижките бутици?
Лицемерът Радев е патриот и консерватор у нас, а навън е активен неолиберал и резоньор на политкоректното джендър-злочестие.
Блажени наивници са ония, които вярват, че двуликият натовски генерал с генезис от ГРУ би обърнал курса, ако се докопа до пълен управленски контрол. Радев е просто резервната, по-благовидна писта на същото посолство, на същата метрополия, на същото колонизаторско мислене.
Ако не е така, отдавна да се бе възмутил от извратените гледки край Сена, както го стори колегата му Орбан, с когото Радев иначе умира да се снима – колкото да акумулира от авторитета му и да подлъже лековерните си фенове, че е нещо повече от онова, което всъщност е – обикновен слуга на (поне) двама господари, от Изток и от Запад…
Недялко Недялков
