Вече половин година се занимаваме с драматургичния боклук, поставен от Джон Малкович в Народния театър. Продължаваме темата, защото бяхме провокирани от един интересен анализ на Бойко Борисов, който каза : “ Можеше спокойно министърът на културата, заедно с творческите екипи, зедно с интелектуалците, които внасят петициите, да седнат, да изгледат заедно пиесата и след това да кажат “ … какво да стане.
Кой е политически по-влиятелен от Борисов, та да пренебрегне съветите му. Правителството е негово – министър-председателят го слуша покорно. Народното събрание беше в ръцете му. Медиите – несъмнено. Тогава, кой е по-авторитетен за властта от него? Защо не се вслушаха? Съветът е съвсем разумен – да бяха седнали преди това, да си чуят доводите и да решат. А не директорът да вика : “ Над мен е само Бог “.
За това лице може някоя чужда служба да е Бог, но то е държавен чиновник и има доста степени преди последната инстанция. Да бяха играли пиеската в Сатиричния – по-ставаше, казва Борисов. Кой може да си позволи да не чуе? Само този, който получава нареждания от някой над Борисов, нали? Че кой ще е над него? Ами колониалната власт, разбира се, упражнявана чрез някои посолства.
Това донякъде отговаря и на загадката защо властите не реагираха, когато получиха сигналите за последиците от постановката. Отговорът е един – защото не са могли да направят нищо. Аз съм убеден, че на нас тази пиеса ни е натресена отвън. Натрапена ни е. Казано им е : На̀ Ви хонорарите. Хайде сега. Играйте! Даже спуснаха и чужд режисьор, да не би, ако българин я поставя, да спести някоя гавра. Ние сме изгубили суверенитета си дотам, че даже театралният репертоар се определя от посолството. Ако постановката беше екзотично хрумване на директора отдавна да е била зачеркната. Не, тя е елемент от над 30-годишната тиха война за промиване на съзнанието на народа, за смазване на самочувствието ни, за превръщането ни в беззащитна тълпа без минало и без бъдеще. Да се самобичуваме, да се самоупрекваме, че нищо не струваме, че сме Булгаристан, нищожества, долен, прост народ, който чужденците смятат за варварски, който не заслужава свободата и земята си, народ подготвян да бъде лесна плячка – това се стреми да предизвика постановката. Това е и стратегическа цел на враговете на България. Постигнат ли я, смачкат ли ни, накарат ли ни да повярваме във внушенията на Малкович, Шоу и подобни, лесно ще ни разбият, разселят по света и ще ни заграбят земята.
Затова особено важно е да разберем кои е инициаторът, кой е платил баснословния хонорар на Малкович – говори се за 500-600 хиляди лева. Не е театърът, това е може би една четвърт от годишната му субсидия, актьорите ще разкъсат директора, ако я пропилее. Та, който е дал парите, той е планирал гаврата. Организаторите крият неистово спонсора, явно много ги е страх от него.
Организаторите на позорището бяха организирали и кастинг за марионетките, които да рекламират и представят гаврата. Вулгарната пиеска бе издигната в ранг на евроатлантическа ценност. Хората, които теоретично могат да я спрат, са били предупредени да не пречат на директора. Съмнявате се? Видяхте ли един, поне един от управляващите да се обяви срещу постановката. Нима всички имат едни и същи високи естетически критерии и са колективно оперирани от чувството за национално достойнство? Не, разбира се! Мълчанието им е въпрос на политическа целесъобразност. Те си траят и пазят постановката, т.е. изпълняват заповедта, а цяла сбирщина наемни блюдолизци, соросоиди, културтрегери, грантаджии и клакьори бе задвижена да поддържа и ръкопляска. На пиеса от кого? Знаят ли невежите, че в периода между 1880 и 1920 г, когато Шоу пише и рекламира своята пиеса, британската колониална власт в Индия е сочена като виновник за смъртта на 165 милиона индийци – избити, изтребени, измрели от глад и мизерия. 165 милиона – това е населението на Великобритания, Франция и Испания, взети заедно. И някакъв верен поданик на онова нейно Величество, унищожило 165 милиона човешки същества, ни упреква, че не сме си миели ръцете. Къде има по-голямо безочие, виждали ли сте по-агресивна арогантност
Възмущението от постановката постави редица въпроси около автора. Попаднах на едно интересно изказване на Бърнард Шоу, което Ви препоръчвам да изгледате внимателно. “ Сигурно всеки от Вас познава хора, които са съвършено безполезни, които повече вредят, отколкото допринасят полза. Нека им кажем – господине, госпожо – бихте ли били така любезни да оправдаете съществуването си. Ако не можете…то не можем да използваме обществото, за да поддържаме живота Ви, защото той не е полезен нито на нас, нито на Вас “, обявява Бърнард Шоу в едно интервю.
Как приемате този човек да ни дава оценки. Той, мизантроп до мозъка на костите си, който препоръчва ликвидиране на хора под предлог, че са непълноценни, той се осмелява да ни нарича варварски народ. Шоу даже препоръчва хората да доказват ползата от съществуването си. Ако не могат, няма смисъл да се поддържа живота им, който, казва Шоу, не е полезен нито на нас, нито на тях самите. Вниквате ли в смисъла? Вашият живот трябва да е полезен на нас. Иначе вие сте излишни, няма какво да живеете! Как Ви се струва това просветление? Да умъртвяваме всички, щом минат 65 години? Да избиваме болните, сакатите, непълноценните? После се чудим кой е вдъхновявал есесовците и нацистите. И това не е всичко. През 1934 г, когато Хитлер вече е фюрер и канцлер, Бърнард Шоу препоръчва създаването на хуманен газ, който да убива бързо и безболезнено. Низшите хора, разбира се, непотребните. Германците се вслушват и създават Циклон Б, благодарение на който жертвите в Аушвиц умират без да усетят болка. Хуманни практики, би казал авторът на “Оръжията и човекът”. И този човекомразец, който е смятал Хитлер за “ изключително интелигентен и способен мъж “, а Сталин за “ очарователно добродушен”, тази грозна душа ще хули армията и народа ни, а нашите блюдолизци ще ръкопляскат на смахнатите му видения и нашето правителство ще се прави, че нищо особено не е станало.
Ако някога почувствате нужда от спешно облекчаване на организма, хвърлете един поглед на постановката. Има я в ютюб. Ще се освободите мигновено от нежеланите вещества. До такава степен гнусният текст е гарниран с бездарна игра и противна режисура. Доблестните ни войни, героите от Сливница, спасителите на Отечеството са представени като лигави полуидиоти. Търпи ли се тази гадост?
Едно нещо ми направи силно впечатление – не срещнах нито едно положително професионално мнение, да не говорим за авторитетна рецензия за постановката и играта на фигурантите. Никой, дори и най-вманиаченият либерал не посмя да си плюе на лицето и да каже : блестяща постановка, страхотна игра. Няма как боклукът, помията да ухаят на Шанел 5, нали? Затова мълчат като за умряло – или добро, или нищо.
Все пак, за да избегнете излишни стомашно-чревни спазми, съветвам не само да не гледате постановката. Можете, за по-сигурно, въобще да отбягвате Народния театър. До такава степен първата ни сцена е опетнена от приумиците на директора, че бойкотът ще е от полза за психичното Ви равновесие. Пазете нервите си, не ходете в този театър докато директорът му не бъде изхвърлен заедно с ‘’ Оръжията и човекът “.
( Из предаването “ Не се страхувай “ с Васил Василев, излъчено на 18 ноември 2024 г. по Евроком )
