Един от проблемите ни като народ е, че съдим строго другите, а себе си смятаме за безгрешни. Мразим корупцията, само защото не участваме в нея откъм правилната страна. Отвращават ни депутатите, само защото ние не сме такива. Мразим богатите, без да се замисляме дали са станали богати с труд или са крали. Готови сме да застреляме съседа заради спор за паркомясто, но сме напълно неспособни да осъзнаем собствените си грешки.
Вчера арестували пловдивчанка, която крадяла павета от улица, която се ремонтира в Пловдив. Жената карала „Ауди“. За какво са й паветата, прокуратурата не съобщава, може би ще си затиска зелето с тях. Младеж, хванат да кара пиян и дрогиран кола на оживен булевард. Млад мъж, който изтезава бездомни животни с наслада и ги захвърля да умират в агония. Обществото ни е съвсем безпомощно и дори безучастно към това. Нагледала съм се на родители, които оправдават децата си за убийства, катастрофи с човешки жертви, побои, наркотици, кражби и други. Няма да забравя как една добре облечена женица оправдаваше сина си, убил бившата си жена и малката си дъщеричка, че бил предизвикан. И това чудовище, наречено майка, не намираше нищо нередно в това, че синът й е убил внучката си и майка й умишлено и садистично. Търсеше му оправдания.
Майката на онова келешче, убило Милен Цветков, го оправдаваше и направи всичко възможно да го измъкне от ареста. Преди две години имаше случай на старци, отсекли умишлено с брадва лапите на коте. Ей така, за старчески кеф. Глобиха ги, а стадото дълбоко се възмути от лошото отношение към…старците. Какво толкова било станало.
Лошав народ сме. Ожесточен, дребнав и зъл. Знаете ли, че всичко се връща. Че за всяка злина, има възмездие. Че Бог гледа в душите ни. Беднотията и несигурността не са оправдание постоянно да вършим злини и да ги оправдаваме. Или още по-лошото – да стоим безучастни пред тях. Има много добри хора в България. Хора, които се грижат за другите, съпричастни съм към всеки и всичко, помагат. И то без да се снимат и хвалят сами за това. Доброто се върши в тишина. Злото за съжаление, е парадиращо и кресливо.
Има възмездие. Кармата ни като народ е много тежка. Милиони предателства, братоубийства, злини ни тежат. Омразата ни тежи и променя съдбата ни. И пак ще го повтарям – промяната трябва да започне от нас самите. Злобата към всеки различен е излишна. Добрите хора просто правят това, което е необходимо, за да спрат злото. Не се превръщат те в зло. За съжаление този текст няма да го разберат тези, за които го пиша. Но пък все пак някой може да се замисли. Защото инерцията на злото е голяма. И най-лесно е да вървиш с тълпата, да обърнеш глава на страданието и да се правиш, че не виждаш това, което трябва да отречеш с цялото си сърце и душа.
Бог да ни даде разум и сърце, българи! Да си спомним, че имаме други врагове освен другите българи.
Елена Гунчева-Гривова
