Нещо се е случило с българите. Ако четете документи за старите войводи, борци за църковна и държавна независимост само отпреди 115 години например ще видите една изненадваща разлика.
Когато Захари Стоянов описва българските въстания, когато говори за негови съвременници, той казва и добро, и лошо. Когато ни се описват Костурските и Лерински войводи например – ще видите нещо невиждано днес – българин за българина говори добро, с уважение и даже страхопочитание. И най-важното – с признание за усилията.
Онези времена за били много по трудни от днешните. Дзверо Коте предава Лазар Поптрайков на заколение. Но преди това дори са били съратници.
А в наши дни как изглежда предателството – още не си развял знаме, но предателят ти е вече зачислен. И те обвинява в това, което сам той, предателят прави. Че служиш на чужд интерес. Че си се продал. Дума не дават да се каже, дело да се свърши. Всички ругаят всички преди дори да се знае каква е работата.
Логически няма как всички да са предатели на онзи имагинерен народен интерес. Ясно, че едни са изкушени, други страхливи, трети търсят келепир. Но това не изключва добра дума някъде да бъде казана. Все някак трябва да помним онази добронамереност от времената, когато сме държавотворили.
А днес какво става – толкова попръжни и подигравие всеки срещу всеки българин, че ти се струва че всеки Бай Ганьо е отворил свой тираж на вестник, а Гочоолу и Дочоолу ги правят инвитро и ги заселват в обществения живот като клонинги.
Спомнете си старите и не така стари времена – имало е дни българин да говори с признателност за друг българин. И то когато и двамата са още живи. Това днес, обратното на вчера, е българската взаимна корозия, захранвана обилно от модерност и предателства. Каквото и да се прави оттук нататък първо на това трябва да се сложи край. Иначе измиране във всеобщия грак ще е съдбата ни.
Мартин Карбовски
https://www.lentata.com/
