Темата за спасения с гласовете на мнозинството имунитет на депутата на ДПС-ДПС Джейхан Ибрямов се превърна във водеща за коментаторските предавания на телевизиите, а интересът към нея расте като лавина.
Всички говорители на ГЕРБ са подложени на кръстосан огън: „защо клекнахте на Доган“, „това ли е цената на сделката да има кабинет“? Във Фейсбук зрее недоволство: докога ГЕРБ ще търпят такива компромиси, защо първата политическа сила се поддава на такова изнудване?
Темата удари оголените нерви на обществото, което преглътна компромисите на партиите по съставяне на правителство като нещо необходимо за спасяване стабилността на държавата. Но прекрачването на норми като морал, законност, правова държава запалиха червена лампа. Защото на всички им писна от тънки партийни сметки, които заличават общоприетите правила за достойнство и демократични правила в политиката.
Казусът „Ибрямов“ има три аспекта: юридически, морален и политически.
ЮРИДИЧЕСКИ: Депутатът Джейхан Ибрямов е хванат на местопрестъплението с белязани пари. „Закован“ е със СРС-та за редица извършени престъпни действия, които прокуратурата смята, че ще издържат в съда. Всички материали надлежно са предадени в Народното събрание и депутатите могат, а и са длъжни да се запознаят с тях и да действат според своите разбирания за добро и зло. Събраните доказателства недвусмислено показват Ибрямов като човек, който злоупотребява с положението си в политиката.
МОРАЛНИ: Джейхан Ибрямов отказва да си даде сам имунитета, защото е приел, че „ей така аман-заман аз имунитет няма да дам“. Обяснява, че съдебното преследване срещу него е „постановка на определени лица“. Но тук веднага изникват въпросите: хванат ли е с натъпкани по джобовете си белязани парии – хванат е! В СРС-ата чува ли се неговият глас как иска стотици хиляди за изборите, как предлага срещу това военни сделки – чува се! Тогава за какво говорим – за човек с нисък праг на самооценка за деянието си; за човек, обладан от страх да попадне под ударите на закона или за наглец?
И в трите случая този човек не може да бъде законотворец, не може да стои в най-висшия орган на държавната власт и с пръста си да кове съдбините на страната! НЕ МОЖЕ! 180-те депутати, които го спасиха (временно) от Темида дадоха много лош знак на обществото. Как да искаме от обикновения човек да спазва правила и норми, когато от най-високо място буквално ни набиват в главите: лъжи, кради, служи си с измами, заобикаляй закона! Остатъците от някакво достойнство, което би трябвало да има българският политически елит, за пореден път се сринаха.
ПОЛИТИЧЕСКИ: Борисов мотивира отказа да гласува сваляне на имунитета на Ибрямов със стабилността на държавата. Така той пое върху себе си отговорността за взетото политическо решение, вместо да я прехвърли там, откъдето това решение е дошло – от Ахмед Доган.
Ясно е, че лидерът на ГЕРБ е бил поставен в капан – или имунитет, или избори, което означава: хаос, загуби, сянката на юмрука, увеличаване на външния дълг, още по-голяма дупка в бюджета, ново безвремие с всичките последици от това, поставяне стабилността на държавата под огромен риск. С една дума – катастрофа! Изнудването е било жестоко – така, както само Доган може да го направи.
В ситуацията, в която се намира държавата, Борисов избира по-малкото зло – имунитет. И изнудваният става по-виновен от изнудвача. Защото изнудваният не успя да обясни колко подмолно е действал изнудвачът, залагайки на карта държавата срещу престъпленията на един политически измекяр! Всеки държавник на мястото на Борисов щеше да постъпи така – с всички негативи, които ще понесе.
Но всеки истински политик, който мисли за държавата, не би трябвало да постъпи като Доган. Ясно е, че страхът от избори го заведе при Борисов, когото в годините назад наричаше „мутра“. И ако решението на Борисов беше политическо, то решението на Доган беше тясно-партийно.
Допускам и още един момент – твърде възможно е Доган съзнателно да е решил да унижи и ГЕРБ, и Борисов, показвайки на всички, че правителството е негов заложник. Защото спасеният имунитет не отменя разследването, а просто го отлага. Като всеки гражданин и народният представител подлежи на наказателна санкция при определени обстоятелства. Спасеният имунитет обаче даде възможност на Доган да скандализира обществото, изваждайки на авансцената най-отблъскващите ходове в политиката. Съвсем демонстративно той каза в прав текст: Мога да правя, каквото си искам, защото сте ми в ръцете! Разбира се за това трябва да благодарим на ДБ, но те тепърва ще го съзнават.
И ако теглим чертата на този скандал, ИЗВОДИТЕ са няколко:
– Ибрямов няма да избяга от правосъдието, просто времето за това се отглага, за да живее в непрекъснат страх кога ще му дойде редът.
– Борисов и ГЕРБ понесоха удари на старта на правителството, което има много по-сериозни задачи, отколкото имунитети на някакви си недостойни депутати.
– Доган припомни на всички колко умело е свалял правителства и как може отново да го направи.
– ГЕРБ пропуснаха шанса да запазят политическо достойнство като срещу гласуването в подкрепа на Ибрямов да поискат от Доган, този депутат да не участва под никаква форма в управлението, включително и в състава на комисии.
Защото, ако „спасяването“ на Ибрямов е политически що-годе разбираемо, то включването му в органи на управление ще е нагло и перверзно. И няма да бъде простено.
Едно управление не може да се крепи на хора без достойнство, за които правната система е „аман-заман“!
https://epicenter.bg/
