Не вярвам, че талибанът, разбил с „боен чук“ плочата на паметника на Съветската армия, е действал по собствена инициатива. Той не страда от Херостратов синдром. Той е платена пионка. Ясно е чия. Получил е задание, уверения в неприкосновеност и е извършил поставената задача. Камерите са го заснели, докато чупи, но наоколо в мрака със сигурност са бродели негови съучастници, които „силите на реда“ нямат намерение да търсят.
И сега се пъчи: „Сам съм, други няма!“
Че е натоварен с подобен „подвиг“ от някоя централа, личи от факта, обикаля телевизиите, вместо да лежи в кауша. Също като кметския копелдак, който храбро изгори руското знаме пред Президентството. А Радев с лакейското си мълчание одобри този акт.
Дали „индивидът с чука“ е душевноболен? Щом се е съгласил да посегне на паметник – очевидно не е наред. Не всеки платен наемник и алчен за облаги мародер, би се съгласил да се нагърби с подобна работа. Тя е от най-мръсните, защото посяга на почитта към мъртвите. Посяга на вечността. Скверни чувства и буди души, които вече не принадлежат на мира сего. Нормалният човек се гнуси от подобно кощунство.
Чудя се с какво толкова им бърка в здравето на сатанистите Паметникът на Съветската армия? Че заема много място? Че им пречи да се разхождат? Че е прекалено висок? Че е паметник на руските войници, а Русия е във война със Зеленясалата Украйна ? Стоп, та нали на 8 септември 1944-а в България всъщност е влязъл Трети украински фронт?
Черните сили не се интересуват от такива подробности. Те скърцат със зъби и искат да опустошат паметта на България – това е важното за тях. Вързали са ни на операционната маса и ни правят лоботомия. Робите им трябва да са с кухи черепи. Никакъв спомен, никакъв паметник, никакво минало. Българската история трябва да започва с пришествието на Ричард Ран в страната ни и с дълбокия доземи поклон на пигмея Жельо.
Към кощунството на талибана с чука, се прилепва цинизмът на Слави Трифонов и услужливата му идея, която той подема „тъкмо навреме“. Шутът ще събаря Паметника на Съветската армия, за да вдига паметник на „хан“ Аспарух. Най-родолюбивият чалгар по всички земни кълбета. Първо – титлата на нашите древни владетели не е „хан“, а „канас“, ентелегентни ми Славчо! Второ – канас Аспарух, основателят на Дунавска България, вече има величав паметник, дело на скулптора Величко Минеков, точно там, където му е мястото да се издига – в Добрич. Има и прекрасен паметник в Стрелча. Разбира се, нищо не пречи да бъде изграден паметник на канас Аспарух и в столицата, но е идиотизъм заради него да бъде унищожаван друг паметник. Защо, място ли няма? Толкова ли е малка София, та ще гътаме един, за да вдигаме друг?
На сегашния ни хал? Всичко Мара втасала, само паметник не построила. Как ще го финансираме – с капачки?
Вникни в смисъла на думата „паметник“, шоумене. Тя идва от „памет“ – понятие, което изключва конюнктурата. Или по-точно – паметникът може да бъде издигнат по конюнктурни политически причини, но не може да бъде сринат по такива причини. Защото вече е станал част от народната памет, звено от културно-историческото наследство на държавата. Паметникът представлява не само героя или събитието, на които е посветен – той включва и твореца, който го е създал, и хората, които са полагали цветя пред него, и пейзажа, от който е станал неразделна част, и играещите деца, които питат майките си чий е този паметник, и влюбените, които се срещат в подножието му … Той е вместилище на националната история и на безброй лични истории. Не можеш да изтръгнеш всичко това – с един чук! Нито дори с булдозер или взрив!
Само диваците унищожават паметници – чужди и свои. Този, който не пази паметта, не излиза от стадия на дивачеството.
В „идеята на Слави“, подшушната му от същите уста, които са внушили на слабоумния „научен работник“ да разбие с чук плочата на Паметника на Съветската армия, се спотайва и нещо много обидно за самия канас Аспарух – ще му градим паметник на инат, на юруш, ей тъй, колкото да махнем неприятното за нашите днешни поробители съоръжение. Пък после – ако чорбаджиите заповядат – ще катурнем и Аспаруховия паметник, издялкан надве-натри – помните ли онова демонче, което хитрецът „скулптор“ продаде на дебилите-русофоби под името „Украинска майка“?
Карикатурна е „идеята“ ти, Славчо – достойна за един клоун! Клоунада! Каквото е и днешното управление на България!
„Талибанът с чука“ ни е изпратен от „цивилизования свят“ да руши паметници. Ето това може „цивилизованият свят“ – да унищожава! Следващата му цел ще бъде несъмнено Паметникът на Цар Освободител.
Въпросният субект трябва да бъде подведен под отговорност – ако не като чужд шпионин, то поне като най-обикновен, вулгарен вандал. Да бъде съден и да излежи ефективна присъда! А не да бъде глезен от мисирите и героизиран от соросоидите!
Милена Върбанова
