Когато 69-годишният Уилиям Нелсън Морган е излязъл да протестира против масовата имиграция във Великобритания, той вероятно просто най-после е видял шанс да изрази, че е против превземането на неговата държава от пришълци. Натъжен, че внуците му никога няма да видят мирната, спокойна и просперираща държава, в която е израснал, както и разбираемо огорчен от бруталното наръгване на 13 малки момиченца, от които 3 са загинали. Впоследствие излиза, че извършителят е роден във Великобритания и вероятно не е мюсюлманин, но все пак семейството му е от Руанда.
Малко след протестите новият ляв премиер на Великобритания излиза със серия зловещи закани, в които обещава протестиращите против мигрантите да бъдат заловени, арестувани и осъдени. Това се случва и с Морган – 69-годишният мъж без никакво криминално досие до този момент е арестуван, докато вика на полицаите “аз съм англичанин”, осъден е на 2 години и 8 месеца затвор.
Оказва се обаче, че не е дори нужно да протестираш или да предизвикваш безредици, за да те хванат и тикнат в затвора левите. Тайлър Кей, баща на 3 деца, е осъден на 3 години и 2 месеца затвор, след като е споделил расистки пост в социалната мрежа Х. По същото време официалните акаунти на правителството в социалните мрежи пък отправят зловещо послание – “Обмислете, преди да публикувате”. Сякаш това не е достатъчно заплашително, от официалните страници на полицейските участъци се съобщава с неприкрито задоволство как поредният обикновен човек е пратен в затвора за дълги години, защото е публикувал нещо в социалните мрежи. Арестувани и пратени в затвора са дори хора, които само са минавали покрай протестите срещу мигранти.
Дори аз, пишейки тези редове, трябва да се примиря, че никога повече не мога да стъпя във Великобритания – тъй като те заплашиха и чужди граждани, че нямат право да пишат против режима и в подкрепа на протестиращите, дори като намек. Съвсем реално има голям шанс да бъда арестуван и хвърлен в затвора, ако отида да си посетя университета.
Решетките падат пред килиите на тези хора с оглушителен тътен. Това е краят на английската демокрация, тъй като вече може да ви тикнат в затвора за това какво мислите. Когато Оруел е писал „1984“, дали е знаел, че един ден в неговата родна Великобритания ще я ползват за учебник? Ако мислите, че прекалявам с това сравнение – премиерът Киър Стармър обеща да сформира специални отряди от полицията, които да следят какво пишете по социални мрежи и в лични чатове и да ви арестуват и хвърлят в затвора за това. Да, точно “полицията на мисълта” от книгата.
Трябва да си дадем сметка, че случващото се във Великобритания е последната фаза от левият диктат на глобалистите, които искат да смажат всякакво съпротивление против мулти-култи кашата. Какви уроци тогава можем да получим от случващото се там, за да не ни сполети същото?
Като за начало, трябва да е ясно, че случващото се нямаше да е възможно без съгласието на една голяма част от обществото. За Лейбър са гласували общо 9,7 милиона души, а малко след протестите против мигрантите се организираха масови контрапротести в най-либералните градове. Разбира се, разчита се на мощна подкрепа от самите мигранти, които дори сформираха банди с ножове и брадви да гонят протестиращите – но те не биха могли да се справят сами. Подкрепата на белите британци от английски, шотландски или ирландски произход е ключова .Киър Стармър никога не би могъл да отнеме свободата на словото, ако огромна част от тях не обсъждаха в същия момент дали наистина тя е важна. Те са тези, които четат леви медии като “Гардиън”, които им казват, че е добре това да ви арестуват за публикации в социалните мрежи и че белите хора са най-голямата заплаха във Великобритания. Без тях – всичко това се разпада.
Второ – левите са безскрупулни. На секундата, в която взимат властта, започват да арестуват, репресират и мачкат противниците си по всеки възможен начин. Лейбъристите дори не са чак толкова леви, но за няколко седмици започнаха да хвърлят в затвора потенциални противници и да обсъждат как да репресират другите. Отново, с подкрепата на обикновени хора, които са убедени, че трябва хора като Найджъл Фараж, лидер на десните, да са в затвора, само защото са “расисти” или нещо такова. Това се случва навсякъде, където левите вземат властта, в Полша също за нула време започнаха да гонят да хвърлят в затвора противниците си. Няма никакво значение колко десните се опитват да им угаждат или да се борят за мир и разбирателство, дадете ли им властта – край.
И най-вече, че демокрацията тук не решава сама проблемите си. Да, обикновено при демокрацията каквото хората искат и си заслужат, това става. Действително за лейбъристите не са гласували много хора, а просто е имало ниска активност. Но дори да не бяха победили, щетата е нанесена на по-дълбоко ниво – обществото във Великобритания е разделено и с умела комбинация от пропаганда, медийно и политическо влияние и игнориране на конкретни обществени проблеми е създадена вражда, която не може да бъде решена лесно. За белите англичани държавата им е загубена, предадени са от управляващите да бъдат заменени от мигранти, културата им бива заличена, а стандартът на живот, за който са се борили те и дедите им, изчезва. Либералите и мигрантите пък са убедени, че белите искат да ги избият и трябва да бъдат репресирани, за да не се случи това. Освен това те виждат, че като имат власт, могат да ги репресират колкото си искат, без да има видим проблем. Тук единственото решение е в ръцете на хората, които сами трябва да се отърсят от пропагандата и да не ѝ позволяват да ги владее. Без аудитория за ляво-либералните медии и без това да се счита за нормално, разделението просто го няма.
Добре, че българите имаме феноменален “булшит детектор” и същият този цинизъм, който често ни пречи, ни държи на ръка разстояние от крайната цел на ляво-либералния глобален диктат. Но до кога?
Автор: Виктор Блъсков
trud.bg
