22.11.2024
pexels-jessica-lewis-creative-4200824-1024x683

Басейн в луксозен хотел. Около него са налягали хора на видима възраст между 30 и 40 години. Пият фрапе, говорят си, радват се на почивката.

Около тях са децата им, техните „всичка“. Всяко държи в ръцете си телефон и като хипнотизирано се взира в екрана.

На няколко метра от басейна има детска площадка с пързалки, люлки, катерушки. Никой не играе там. Всички деца са вкопчени в телефоните.

Родителите им са щастливи. Осигурили са си известно време спокойствие.

Колко време? Няколко минути? Не. Часове. Децата не отделят очи от телефоните. Тях просто ги няма.

Тази гледка вече е навсякъде – вкъщи, по градинките, по хотелите, в градския транспорт. Родителите просто отказват да общуват с децата си. Така им е по-лесно

Според психолога д-р Стоян Везенков все повече деца са зависими от устройствата, а симптомите на тази зависимост наподобяват аутизъм.

Такива деца възприемат света само през екраните. Те не могат да общуват нормално с хора. За тях светът е само поредица от бързо сменящи се картинки.

Интелектуалното им развитие остава на възрастта, на която са започнали да прекарват повече време с телефона си, отколкото в общуване с хора.

А в мозъците им настъпват необратими увреждания.

Кабинетите на очните лекари са пълни с деца, които още не са навършили пет години, а вече имат увредено зрение. Заради дългите часове пред екраните.

ТОВА ЩЕ СВЪРШИ ЗЛЕ.

Отглеждате поколение от болни хора.

Вашият мързел убива децата ви.

Осъзнайте се и им вземете телефоните, преди да е станало твърде късно.

Иво Сиромахов