Започвам с това, че и двете страни еднакво ме отвращават, защото са две страни на една и съща монета. Като се самоподдържат.
Без съмнение Манол Пейков предизвиква погнуса с държането си, безродството си, както и с любовта първо към чужда държава, а след това към Родината ни.
Ако беше вложил тоя ентусиазъм да громи русофилите и да слави украинците, в нещо полезно, можеше и да стане нещо от него. Ама на, не става.
От друга страна, съвсем същото разпасано и невъзпитано поведение имат и от Възраждане.
Обидите и подвикванията към колегите им в пленарна зала, правят много неприятно впечатление, защото със сигурност показват значителни липси на първите седем години.
С какво ще ги запомня ли? С изказването на Пейков за Късопишкин. И с подмятанията за фашистка измет на Костадинов. Вие си решете на кого ще дадете наградата „Простак на годината“.
Отвратена съм. Народните представители, вместо нещо полезно, запълват пленарното време /по десетки, ако не стотици хиляди лева в минута/, за да се подиграват един на друг и да показват невъзпитанието и простотията си.
Явно затова им плащат огромните заплати.
Щях да ги оправдая, ако тези сценки бяха по повод някое съществено предложение или законопроект.
Но те се дърлят като улични псета по принцип в момента, в който се видят. А ние им плащаме за целия вулгарен цирк!
Елена Гунчева-Гривова
